Moomin | noren

▷3

На сутринта Ронджун не се чувстваше по-добре. Когато се събуди, срещна блузата на Джено срещу себе си и надигна сънено глава. Прозя се и се огледа, установявайки, че двамата бяха заедно в леглото. Той не си беше тръгнал.

Някой ги беше завил и Джун бе в прегръдките му, докато той спеше спокойно. Сутришното слънце беше слабо и почти не влизаше в стаята, което значеше, че бе доста рано.

Ронджун обаче не искаше да знае колко е часа. Не искаше да прекъсва това.

Отпусна отново глава на ръката му и се загледа в лицето му. Напоследък не бе обръщал внимание на това колко е красив той. Не обръщаше внимание на нищо. Джено беше прав, как не забеляза, че другите се притесняват за него? Как не го видя?

- Съжалявам - прошепна той и се притисна към него, а чернокосия се размърда в съня си и го прегърна силно с две ръце.

Ронджун се почувства странно. Въпреки цялата умора, налегнала мускулите му, му беше приятно да лежи така. При него. Сърцето му незнайно защо ускори ритъм и започна да му става топло.

После си спомни. Полета. Да. Вярно. Трябваше да стане и да се оправи, за да може да го хване на време.

С нежелание се отдръпна от другото момче и погали лицето му преди да се изправи. Махна завивката от себе си и я сложи по-добре върху Джено, сетне стана от леглото и отиде в тоалетната.

Когато се върна, имаше намерение да се преоблече, тъй като не можеше да излезе така. Тъкмо щеше да свали горнището на болничната пижама, когато гласът на Джено го сепна:

- Какво правиш?

Той се обърна към него изненадано, не очаквайки да се събуди.

- Нищо.

- Отиваш ли някъде? - чернокосия се завъртя по гръб и се протегна сънено.

- Не - излъга Джун и отмести очи от неговите.

Високото момче стана от леглото и се приближи, търкайки лицето си.

- Лъжеш ме - отбеляза той с лекота, сякаш не бе нищо особено.

Ронджун застина. Не мислеше, че той ще го разгадае толкова лесно.

- Трябва да хвана полета - каза след това и наведе глава виновно.

- Не - отсече Джено непоколебимо. - Няма да стане.