▷6

565 53 5
                                    

Джено го заведе до някаква постройка, която бе почти срутена. Ронджун се поколеба на прага и не посмя да влезе.

- Какво е това място? - попита притеснено той, оглеждайки се в тъмното.

- Последната част от плана - увери го чернокосия, който вече бе влязъл вътре. - Идваш ли?

- Не съм сигурен - Джун отстъпи крачка назад. Чудеше се какво е намислил Джено, след като знаеше колко мрази такива места и то по тъмно.

- Какво има? - Джено се обърна към него, а той едва го виждаше в мрака.

- Нека да си вървим, м? - предложи Ронджун. - Не ми харесва тук.

- Стига, Ронджун. Нищо няма да стане. Аз го избрах.

- Да - каза той иронично, - и се чудя защо. 

- Ще ми се довериш ли? - високото момче протегна ръка към него и Ронджун не знаеше какво да направи.

- Първо ми кажи какво си намислил.

- Просто ми повярвай, Ронджун. Знаеш, че няма да направя нещо, което ще ти навреди.

С много мислене, Джун склони и хвана ръката му, следвайки го вътре. Постройката беше на един етаж и си личеше, че е отдавна изоставена. Вътре бе студено, но поне имаше прозорци и врати, макар това да не оправяше много положението.

Джено стисна ръката му в своята, давайки му увереност и заедно влязоха в една по-голяма стая. По пода имаше поставени свещи и на слабата светлина Ронджун видя одеяло на пода, върху което стоеше малка кошница за пикник.

- Какво е това? - изненада се той, не можейки да повярва на очите си.

- Последната част от плана - каза гордо Джено и го подкани да се приближи.

Двете момчета седнаха на одеялото, което бе доста дебело и ги пазеше от студа.

- Това е един много странен начин на романтика - пошегува се русокосия, все още попивайки от обстановката.

- И аз така мисля - засмя се Джено.

Ронджун усети аромата на нещо познато и напрегна обонянието си.

- На какво мирише? - попита той, търсейки източника.

Високото момче се подсмихна и бръкна в кошницата, вадейки от там любимия му зелен чай.

- Лоло се сети за това - каза той и му подаде малка пластмасова чаша.

Хуанг се усмихваше глупаво и пое чашата, вдъхвайки от аромата.

Moomin | norenWhere stories live. Discover now