Moomin | noren

▷5

- Тук ли? - Ронджун попита. - Не трябва ли първо да платя?

Муумин поклати отрицателно глава и настоятелно посочи към влакчето.

- Да се кача ли? 

Кимване.

Джун се усмихна слабо и изпълни искането му, качвайки се на влакчето. По принцип обичаше увеселителния парк, но никога не бе идвал по това време. Светлините го впечатлиха, всичко беше толкова приказно и вълшебно, че направо го остави без думи.

Влакчето потегли, а Муумин се беше настанил на мястото зад него, тъй като нямаше да се съберат заради големия костюм. Ронджун усети потупване по рамото и се обърна, а анимационния герой започна да ръкомаха.

- Сложих си колана, спокойно - каза през смях Джун и в този миг извика, тъй като скоростта се усили.

Не можеше да повярва. Това се случваше реално, нали? Нещо стана с него и не успяваше да спре да се смее.

Заедно с Муумин обиколиха целия парк, хипопотама го водеше навсякъде, показваше му разни неща, настояваше да внимава и да си слага коланите, помагаше му да се качи, ако беше прекалено високо за него.

Ронджун се смееше, следвайки го без да се дърпа. Мястото беше само тяхно, нямаше кой да им каже да спре, нямаше кой да ги изгони или да им направи забележка.

Звездите се виждаха ярко на небето и Ронджун ги гледаше захласнато, докато бяха във виенското колело. Стигнаха най-високата му точка и той се залепи за прозореца, оглеждайки жадно красивото небе.

- Знаеш ли - заговори той, а Муумин наклони глава встрани, - никога не съм идвал тук през нощта. Може да е малко студено, но ми харесва.

Муумин направи полукръг с ръка, карайки го да се засмее.

- Да, всичко това ми харесва. Толкова е... вълшебно.

Останаха горе известно време и после колелото започна да се върти отново. Когато бяха вече на земята, Муумин слезе пръв и подаде ръка на дребното момче което веднага я улови.

Тръгнаха към следващата дестинация и така се изтъркули цялата вечер. Светлините започнаха да изгасят една след друга, а един човек, явно този, отговарящ за атракциите, дойде при тях.

- Трябва да приключваме вече - каза той, - ограничението ни е до дванадесет часа.

Муумин кимна с разбиране и едва ли не го изгони с ръка. Ронджун за миг се разочарова, че трябваше да си ходят, но не можеше да отрече, че си прекара страхотно.