Поезия. Чувства. Живот.

шизофренията в мен

Докато пиша това гледам с широко отворени очи.
Имам чувството, че очите ми ще излязат от орбитите си.
Умът ми е буден,по буден от всякога.
Само чака следващата думичка, която да напиша и започва да си изважда аргументи , с които да я пребори.
Избирам теза , зад която да застана и той веднага я саботира.
Аз да застана ли?
По скоро той сам застава зад нещо, което после собственоръчно оборва.
Защо не заставам зад мнението си ли?
Ето защо!
Мисля че умът ми е шизофреник.
Не може да избере едно и това си е.
Казвам, че съм силно чувствителен човек и в главата ми моментално се появят доказателства за точно обратното.
Не мога да изразя точно мнение без да водя вътрешен конфликт, а какво остава и да защитавам това мнение.
Да стоя зад него със зъби и нокти.
А какво остава за чувствата.
По-голяма шизофрения и от ума.
Днес рева за настъпен охлюв, а утре удрям с пълна сила и ярост кучето си, за това, че ....
Не знам.
Ето пак.
Какво се случва?
Защо по дяволите го ударих.
Как в един момент сърцето ми гори от чувства, а в следващ...
Сякаш го няма.