Всичко някак сиво е.
Хората са забързани.
Всичко еднакво е,
Решенията са прибързани.
Всеки оплаква се от личните си драми,
Как пък един не взе да се засрами.
Имаш майка, татко ,дом,
Може би и хубав телефон.
Подминаваш цигането дето проси
И си викаш може ли да са толкова прости.
Бездомния легнал е в подлеза на НДК
И си мисли – как можах в това да се въвлека.
Подминаваш и него без дори да забелязваш,
Че мечтите на някои с бездействието си смазваш.
Децата в домовете често ридаят,
Майка да ги обича какво е те не знаят.
Светът за тях може сив да е,
Но защо ти оплакваш се.
Имаш неща които за други невъзможни са,
Нещата за тях често сложни са.
Но ти огледай се.
Ако можеш помогни им.
Всичко връща се.
Болките спести им.
Два лева да отделиш за тебе нищо е,
Но за някои това всичко е.
Знай, че доброто ще ти се върне
И щастието ще те обгърне.
YOU ARE READING
Поезия. Чувства. Живот.
PoetryПросто изразявам чувствата си във вид на поезия, стихове, мисли, разсъждения, понякога мога да философствам тук или пък да рисувам и....просто ще правя каквото ми дойде.
