𝐚𝐬𝐭𝐫𝐨𝐩𝐡𝐢𝐥𝐞 「 𝐯𝐤𝐨𝐨𝐤 」

〘 2 〙

" Те, почти полунощ е, може ли вече да си ходим? Стоим тук от час и единственото, което правим е да се взираме в звездите! "
" Ако искаш си тръгвай, аз оставам. ", отвърна Техьонг, все още загледан в звездите.
" Ох, прави каквото искаш! ", след десет минути единствения, седящ на покрива и загледан в нощното небе, бе Техьонг.
" Съжалявам за това, просто той е прекалено.. буен. Не обича да седи на едно място за прекалено дълго време. ", той помълча за момент, след което насочи цялото си внимание върху най-яркото от небесни тела, което винаги бе на мястото си. Не се бе появило от нищото и не бе изчезнало така - то бе там откакто Те се помнеше и това бе любимата му звезда.
" Аделайн, как си днес? Как мина деня ти?", нещото което Чимин намираше за наистина обезпокоително беше, че Техьонг бе кръстил всяка една от звездите, или поне така твърдеше той. Ала името, което винаги бе в съзнанието на момчето влюбено в звездите, бе едно - Аделайн.
" Надявам се, че не приемаш поведението на Чим за неприемливо. Той наистина е добър човек, просто на моменти си изпуска нервите. ", и в този момент стана нещо неочаквано. Аделайн изчезна от небосвода и след момент вече се виждаше отново. Поправка - виждаше се как с всяка изминала секунда ставаше по-голяма и по-ярка от преди. Тя наближаваше Земята, а Те само можеше да стои с отворена уста и да гледа.