𝐚𝐬𝐭𝐫𝐨𝐩𝐡𝐢𝐥𝐞 「 𝐯𝐤𝐨𝐨𝐤 」

〘 12 〙

На следващата сутрин Техьонг се събуди самичък. Нямаше никого в леглото му, нямаше никого в апартамента му. Чонгкук сякаш се бе изпарил и Те нямаше представа къде можеше да е.
Или поне това си мислеше преди да открие малка, сгъната на две бележка, оставена над нощното му шкафче. Как не я бе видял досега? Ала по-важният въпрос бе какво имаше вътре. Той бавно и внимателно я разгъна и започна да чете.

Скъпи Техьонг,

Знам какво стана миналата вечер.
Знам, че си спомни всичко - за мен, за теб, за нас и за избора който те накарах да направиш преди двадесет години.
Сигурно сега ме мразиш.
Но не те виня.
И аз се мразя.
За тези двадесет години преосмислих нещата.
Може би ти наистина си ценял хората повече, отколкото предполагах.
Затова и не искаше да правиш този ужасен и нечестен спрямо всичко избор.
Искам само да знаеш, че те обичам и вече се върнах вкъщи.

Винаги твой,
Чонгкук

Сълзи започнаха да капят от очите на Техьонг и преди да каже каквото и да е излезе, затичвайки се към моста - всичко щеше най-после да приключи.