Ето че най-после Те пристигна. Застана пред огромния кратер, образуван от падналата звезда, и не смееше да помръдне. Очакваше, че ще има скали навсякъде.
Очакваше огън, толкова силен, че да го изпепели още преди да разбере, че нещо гори.
Очакваше всичко, но не и това, което бе пред очите му в момента.
Там, на не повече от десет метра от него стоеше момче, което се мъчеше да стане. Нямаше никаква дреха по себе си, което изуми Те до такава степен, че да се втурне да му помага.
" Кой си ти? ", попита плахо Техьонг, запазил разстояние от няколко метра от другото момче.
" Какво? А - аз.. преди нямах име, но ти ми даде. Не ме ли помниш? Аз съм звездата, която видя да пада. Аз съм твоята любима звезда. "
" Аделайн? "
" Точно така. "
" Но.. но ти не си момиче. "
" Грубо. "
" Съжалявам. "
" Не всички звезди са жени, Техьонг. И ти имаше нещастието да се паднеш точно на мен. А сега би ли ми помогнал да стана? "
" Да, да, разбира се. "
ESTÁS LEYENDO
𝐚𝐬𝐭𝐫𝐨𝐩𝐡𝐢𝐥𝐞 「 𝐯𝐤𝐨𝐨𝐤 」
Fanfic❛ Всяка звезда разказва своята собствена история ❜ Това твърди Техьонг, докато не разбира колко болезнено прав е бил
