〘 11 〙

111 23 0
                                    

" Чонгкук, прибрах се! ", гласът на Те се разнесе из жилището, но отговор така и не получи.
" Чонгкук? "
Накрая намери Чон на покрива. Беше се загледал в звездите и не чу виковете на другото момче, нито го забеляза преди да го побутне леко.
" А, какво? Съжалявам, бях се отнесъл. "
" Да, забелязах. ", двамата постояха в мълчание без да знаят какво точно да кажат, преди Чонгкук да развали тишината.
" Те, обичаш ли ме? "
" Моля? ", Техьонг се обърна изцяло към него и започна нервно да си играе с пръстите си.
" А - аз.. не знам, Чонгкук. Не знам. ", второто изречение го изрече почти шепнейки и в следващия момент се хвана за главата, заради тежкото главоболие, което бе получил. Затвори очите си, опитвайки да се дистанцира и да намали болката възможно най-много, но тогава му светна.

Кой бе Чонгкук.
Какво правеше тук.
За кое говореше онзи ден.
Защо изведнъж го попита нещо толкова значимо.
Но най-важното - какво се бе случило на онзи тъмен и мрачен ден преди двадесет години.

𝐚𝐬𝐭𝐫𝐨𝐩𝐡𝐢𝐥𝐞   「 𝐯𝐤𝐨𝐨𝐤 」Where stories live. Discover now