За едно момиче, което се влюбва в един човек, който е нейната противоположност.
Но след като се опознават и преживяват своите моменти разбират, че не могат да живеят с мисълта да не бъдат заедно.
Гледна точка на Ролзи: Сутринта се събудих, исках да стана, но тогава Джънкук каза, без да отваря очите си, да остана при него. Обичах да си го дразня, качих се отгоре върху него и започнах да разрошвам косата му. Моите движения го събудиха и ме погледна съненено. Гледна точка на Джънкук: Не ми пукаше, че ми беше разрошила косата, а исках само да остане в прегръдката ми. Исках да си я гушкам и да имаме от онези мързеливи дни заедно, в които ядем вредна храна, някакъв филм, за предпочитане страшен. И просто да я прегръщам. Но тя май имаше други планове. Ролзи:Куки, пусни ме, гладна съм. Искам да ни направя закуска, ти не си ли гладен? Джънкук:Ролзи, погледни ме в очите. Ролзи:Всичко наред ли е Кук? Джънкук:Ролзи, защо не искаш да живеем заедно? Ролзи:Куки,ние още не сме събрали пари, за да си купим жилище, как очакваш да живеем заедно? Джънкук:Обичаш ли ме? Ролзи:Какви са тези въпроси, Кук? Странен си. Джънкук:Обичаш ли ме? Ролзи:Повече отколкото можеш да си представиш, Зайо. Джънкук:Тогава какъв е проблема. Просто рискувай остави се да те води сърцето. Ролзи:Куки, сърцето не винаги е право. Джънкук:Ролзи имаш ли ми доверие? Тогава той дойде при теб, прегърна те и сложи главичката си във врата ти, започвайки да те целува нежно, но без да оставя следи по кожата ти. Ролзи:Куки, това гъделичка, спри! Джънкук:Просто ми отговори. Ролзи:Имам ти доверие, разбира се, че ти имам. Обичам те. И в този момент ти спря да мислиш, и го целуна страстно, а той ти отвърна с език. Ролзи:Искам да бъдеш част от живота ми, искам да живея с теб. Ще съберем пари и ще си купим жилище. Джънкук:Добре Ролзи. Искаш ли днес да бъде мързеливият ни ден. Ролзи:Да искам, но няма храна вкъщи и дори, едни яйца не мога да направя. Трябва да отидем на пазар. Джънкук:Котенце, ще отидем. Само нека да се облечем. Ролзи:Не. Джънкук:Как така не. Ролзи:Не. Джънкук:Ролзи! Ролзи:Просто ще отидем по пижами. Нали искаш мързелив ден. Джънкук:Изпробваш ли ме Ролзи? Ролзи:Не знам. Джънкук:Ролзи как, така не знаеш?Но Ролзи не го слуша повече и просто излезна с портмонето, чакайки Кук да отключи колата. Джънкук:Ох Ролзи, чакай! Изтича набързо да си вземе портмонето и веднага щом излезна, отключи колата, за да влезе на топло, защото тя беше по нощница. Джънкук беше със сиви къси панталонки и бяла тениска. Ролзи:Да пазаруваме, съпруже мой. И тогава тя се засмя от думите си. Джънкук:Скъпа, пристигнахме. Ролзи:Куки, може ли да те помоля нещо? Джънкук:Да разбира се Ролзи, кажи? Ролзи:Може ли да вляза в количката и ти да ме буташ? Джънкук:Питаш човека, който понякога има разум на шест годишно дете? Разбира се, че може. Той започна да я бута с количката. Влязоха вътре в магазина и тя започна да му казвакакво трябвада се вземе, а той ѝ го подаваше, а тя слагаше продуктите в количката. Ролзи:Може ли нещо сладко? Джънкук:Да, какво ти се яде? Ролзи:Черен шоколад. Джънкук:Добре, сега ще вземем. Ролзи:Куки? Джънкук:Да? Ролзи:Нямам търпение да живеем заедно....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Надявам се да ви харесва книгата. Ако е така, моля коментирайте и гласувайте за историята. Съжалявам, ако има грешки. ❤️❤️❤️
