Любов от пръв поглед

Срещата

Ролзи започна да се оправя. Взе си душ, изми си косата и я изправи с пресата си. Сложи си светлокафяви сенки съчетани с бежово и една сладка очна линия, която подчертаваше красивите и зелени очи. Ролзи имаше кафява средно дълга коса, беше слабичка, но не прекалено, имаше си цици и дупенце. Но тя беше европейка, за разлика от Джънкук, който беше кореец.Той беше седнал на леглото и просто я наблюдаваше. Всяко нейно движение беше нежно, изпълнено с такава женственост, но и грация едновременно. Ролзи притежаваше всички качества, които Кук търси в една жена. В неговите очи тя беше самото съвършенство. Отвори гардероба си и започна да си избира рокли, понеже Кук беше там тя го попита:
Ролзи:Коя, ти харесва Куки, червената или черната.
Джънкук:Амй бельото ти е червено и смятам, че ще е добре да бъде и роклята ти червена, да са като комплект.
Ролзи:Добре,но харесва ли ти как ми стои?
Джънкук:Ролзи, каквото и да си облечеш, ти винаги ще си хубава.
Ролзи:Куки, бъде откровен и си ми кажи честно дали ти харесва, ако не ще си сложа нещо друго.
Джънкук:Да Ролзи, ужасно хубаво ти стои, направо ще те изям. Сега ще ми повярваш ли, че си най-красивото момиче и да отидем на среща. Нямам причина да те лъжа. С грим или без грим, ти винаги ще си в очите ми, моето момиче, моят свят. Тогава Ролзи го прегърна и целуна, и прошепна в ухото му. Ролзи:Обичам те много господин Джон. Джънкук:И аз те обичам много госпожице Джон.
Ролзи:Но Куки ти не си се облякъл още.
Джънкук:Сега ще отидем в нас и ще избереш облеклото ми, съгласна?
Ролзи:Разбира се, Куки ще дойда.
Джънкук:Хайде, качвай се!
Стигнахте,той ѝ отвори вратата и влязоха вътре в дома му. Беше огромно и ужасно красиво. Имаше стая само за игри от всякакъв вид. Имаше тренировъчна стая. И така докато разглеждаше всичко внимателно, стигнахте до неговата стая. Която беше спортна, искам да кажа спортен дизайн. Джънкук отиде в гардероба си, и започна да изважда костюми. Но после изведнъж отиде към бюрото си, на което имаше шкафче. От там извади някаква червена кутия, върху която имаше панделка и  я подаде на Ролзи.
Ролзи:За мен ли е?
Джънкук:Да, хайде мъник, отвори я!
Ролзи:Добре.
Вътре в нея имаше колие от сребро, на което пишеше  името ѝ.
Ролзи:Куки, колко си романтичен. Ти си първата ми любов, всичко е твърде перфектно отколкото някога съм очаквала. Имам чувството, че накрая всичко ще се обърка, че ще настъпи момент, в който ще спреш да ме обичаш и ще ме замениш с друга. Защото мразиш, че всичко е толкова идеално, и че тази връзка е твърде идеална.
Джънкук:Ролзи аз се старая, защото искам да бъде идеално, аз искам дори да си вземем апартамент и да живеем заедно. Напълно сериозни намерения имам към теб. Никое момиче не искам да имам, защото вече срещнах теб, а ти си идеалната за мен. Сега нека да ми изберем костюм,какво ще кажеш?
Ролзи:Да, Куки. Предлагам да пробваш черния. Джънкук го облече.
Ролзи:Ужасно хубаво ти стои, хайде да тръгваме.Много си сладък.
Джънкук:Аз не съм сладък, аз съм секси.
Ролзи:Да така е. Сега може ли да тръгваме?
Джънкук:Разбира се, любов.
Заведе те в някакъв скъп ресторант на име VOGUE и седнахте на някаква маса с бяла покривка с изглед през прозореца. Там имаше жива музика. Пееше една с жена с меден глас, и свиреха около нея момчета с цигулки в ръце. Срещата на Ролзи с това момче беше най-хубавото нещо, което можеше да ѝ се случи. Тогава се появи един  сервитьор, който не спираше я гледа. Това ядоса много Кук, но се опитваше да се сдържа пред нея. Сервитьора дойде и я попита:
Сервитьор:Здравейте, решихте ли какво искате?
Ролзи:Да за мен ще бъде салата айсберг заедно със задушена сюмга.
Сервитьор:Мога ли да отбележа, че сте много красива днес и поради това ще ви направя отстъпка.
Ролзи:Благодаря ви много сте мил.
Сервитьор:Как се казвате, имате ли си приятел? Ролзи:Ще ви разочаровам, но какво ще кажете да си намерите някое друго момиче, с което да се занимавате, вместо мен, която е сгодена. И годеника и е с нея, искайки да прекарат една спокойна вечер.Сервитьор:Че какво има той, което аз нямам, госпожице. Но преди да отговориш, Кук тръгна да става да го бие, при което ти го хвана за рамото, гушна го и му каза:Ролзи:Няма смисъл, не си струва. Нека да се насладим на нашата първа официална среща, зайче. Джънкук:Ако още веднъж се опиташ да сваляш приятелката ми, ти обещавам, че ще си събираш зъбите от пода, разбра ли ме сервитьорче! Тя е само моя, което означава, че нито ти, нито никой не може да я притежава.Сервитьор:Съжалявам за поведението си, вие какво ще искате?Джънкук:Същото като нея. Добре. Нещо друго?Ролзи:Да, една лимонада с мента и палачинка, и за годеникът ми да бъде същото, благодаря ви. Усмихна му се и той си тръгна.Джънкук:Хареса ми, че ме нарече годеник пред него. Обичам те много, котенце.Ролзи:И аз те обичам Зайо.И така вечерта ви премина в разговори, смях и ядене. Беше страхотна срещата ви, сервитьорчето го беше страх от Джънкук и не смееше да говори с нея толкова уверено както преди. Беше страхотно. Но стана време да се прибирате. Качихте се в колата и Куки я помоли:Джънкук:Може ли днес да устанеш в нас, моля те. Няма от какво да се притесняваш, нашите не са вкъщи. Искам да си до мен. Моля те, кажи да.Ролзи:Как да откажа на тези красиви очи. Добре Куки. Прибрахте се в неговият дом, влюзохте в стаята му.Джънкук:Вземи си душ, аз сега ще ти приготвя чисти дрехи.Ролзи:Благодаря ти, Куки. Приготви ѝ една от неговите тениски и гащички, от стаята на майка му. След като излезна от банята, Ролзи тръгна да се преоблича.Ролзи:От къде е  това бельо на Виктория Сикрет.Джънкук:На мама е.Ролзи:Сигурен ли си, че мога да го нося.Джънкук:Абсолютно, няма никакъв проблем.Ролзи:Добре! Тя нямаше срам и си се обличаше пред него. За нея освен гадже, той ѝ беше и най-добър приятел. Чувстваше се комфортно в компанията му. След като се облече, Куки ѝ каза.Джънкук:Ужасно си красива, но е време да си лягаме. Тя веднага се сгуши в него, той сложи главата и върху гърдите си и отидоха в страната на сънищата.