Защо не можех просто да се прибера, без да ги видя? Не бях в настроение да си играя на добрата самарянка с Крис и евтината му приятелка. Макар да не беше тук, Шон щеше да очаква от мен да ида.
- Къде е паркиран пикапа ти, Крис? - Той се обурна с онази глупава секси усмивка, която караше всички момичета в града да падат в краката му.
- Не ми казвай, че перфектната малка Сара ще ми предложи помощ.
- Шон е извън града. така че на мен се пада тази чест. Нито един от двама ни няма да те остави да кара до вкъщи пиян.
- Благодаря, красавице но ще се справя. Само Вероника да спре да повръща и ще я метна в пикапа ми. Мога да карам пет километра до тях.
- Можеш да ми дадеш доброволно ключовете или ще ги взема сама. Кое избираш. Крис? Искаш ли да ти ровя из джобовете? - Дяволитата усмивка се появи на лицето му.
- Всъщност мисля, че ще ми хареса да ровиш по джобовете ми, Сара. Нека бъде номер две.
Лицето ми пламна и нямах нужда от огледало, за да знам, че бузите бяха станало червени.
- Да не си го пипнала, тъпа кучко! Ключовете са в стартера на пикапа - изръмжа Вероника.
- Идвай те в пикапа - изкрещях и двамата.
- Ти наистина си малката перфектна дъщеря на проповедника, нали, Сара? засмя се бурно той. - Едно време беше много по - забавна. - Той ме гледаше и очакваше реакцията ми, което правеше шофирането трудно.
- Ти беше моят съучастник, Сара. Шон беше доброто момче, но ние двамата.. ние бяхме непослушни. Какво се случи? - Как можех да отговоря на това? Никой не познаваше момичето, което крадеше дъвки от магазина.
- Пораснах - отговорих накрая.
- Ти напълно се промени, Сара.
- Бяхме деца, Крис. Да двамата се забърквахме в неприятности и Шон ни измъкваше от тях, но бяхме просто деца.
- Липсва ми това момиче. Тя беше вълнуваща и знаеше как да се забавлява. Малката перфектна дъщеря на проповедника, която зае мястото и, не струва. - От думите му болеше. Може би, защото идваха от него или защото разбирах какво имаше предвид.
- Предпочитам да бъда дъщерята на проповедника, отколкото пияна курва, която повръща върху себе си. - Тихият смях на Крис, който беше отпуснал глава ме стересна.
- Предполагам, не си толкова перфектна. Шон знае ли, че използваш думата курва? - Този път хванах волана по здраво.
- Отпусни се, Сара. няма да те издам. Пазя тайните ни от години. Харесва ми да знам, че моята Сара е все още там някъде, под тази перфектна фасада.
- Никой не е перфектен. Аз не се преструвам, че съм.
- Да, Сара, преструваш се, че си - засмя се за кратко. - Спрях пред алеята на Вероника, но Крис не помръдна.
- Тя припадна, Ще трябва да и помогнеш.
- Искаш да помогна на повръщаща курва?
- Тя е твое гадже, помогни и.
- Благодаря че ми напомни. - Когато влезе отново в пикапа, запалих и тръгнах към парка за каравани, където живееше.
- Кажи ми, Сара, защо настоя да закараш един тип и курвата му?
- Крис, ти си мой приятел, разбира се, че те харесвам да не се мотаем вече заедно но все още, ме е грижа за теб.
- Откога?
- Какво откога?
- Откога те е грижа за мен?
- Това е глупав въпрос, Крис. Знаеш че винаги ми е пукало.
- За теб аз не съществувам - отговори той.
- Не е вярно.
- Цяла година стоим един до друг по история и ти дори не поглеждаш към мен на обяд също на онези партита в полето също.
- Никога не говоря в часовете. Ти не говориш с мен на обяд, затова няма причина да те поглеждам. А на полето.. не теб гледам с отвращение а Вероника.
- Не харесваш Вероника нали? Не трябва да се притеснявал, че е около Шон. Той знае какво има и няма да оплеска нещата с Вероника.
- Не знаех, че харесва Шон?
- Звучиш изненадана.
- Всъщност, наистина съм. Все пак тя има теб. За какво и е Шон? - Самодоволната усмивка се почви на лицето му.
- Не знаех, че те притеснявам със закачките ми, Сара. Ще спра.
- Ще докарам колата то сутринта, преди родителите ти да видят пикапа ми.
Наследващата сутрин видях колата си паркирана на алеята. както беше обещал. Под чистачката имаше бележка. Посегнах към нея и се усмихнах.
Благодаря ти за снощи. Липсваше ми.
Беше я подписа просто с "К".....
