Гледах как мини ванът на родители те ми се отдалечава от алеята, после взех телефона си и писах на Крис.
:Искаш ли да дойдеш да гледаме филм вкъщи!
:Вашите?
:Няма ги за тази вечер.
Телефонът ми звънна и от изненада го изтървах. Наведох се да го взема беше Крис
- Ало
- Ще оставя пикапа си в парка и ще дойда до вас през гората. Остави задната врата отворена.
- Добре, щом така искаш.
- Така искам-дълбокият му глас ме накара да настръхна.
- Тогава ще се видим след малко.
Тихото почукване на задната врата накара пеперудите в стомаха ми да запърхат слязох към коридора, за да посрещна госта си.
- Здравей
- Жаден съм. Може ли една Кола?
- Да, разбира се. Поръчах и пица. Скоро трябва да дойде.
- Добре.
Не знаех какво да кажа. Бях поканила Крис вкъщи, за да гледаме филм Сега когато е тук не знам какво да кажа.
- Отпусни се, Сара - усмихна се той и тръгна към мен. - Аз съм - и кимнс към дневната. - Да видим какви филми имаш.
- Взех два филма от "Червената кутия". Ако не ти харесват, можеш да избереш.
Останах с гръб към него, защото бузите ми се зачервиха и не исках да го види.
- Дай да видя - устните му бяха близо до ухото ми. После се пресегна и взе филмите от ръката ми.
- Добър избор! И двата исках да ги гледам, но Вероника не си пада по филмите като цяло.
Името на Вероника ми подейства отразяващи.
- Добре, супер е избери един и го пусни. Аз ще взема пари за птицата.
Чух звънец, докато ровех из портмонето си.
- Ще изчакам тук, докато платиш.
Кимнах и заобиколи.
- Как си, Сара? - усмихна се Роби
- Ами, добре съм, Благодаря.
- Сигурно ти липсва Шон.
- Да, така е - Кимнах и му дадох парите.
- Това мирише вкусно - излезе от коридора Крис.
- Ще взема картонени чинии.
- Аз нямам нужда, но може да ми вземеш една салфетка.
- Защо ме покани тази вечер Сара?
Изчервих се. Защо го бях поканила? Отговорът на този въпрос не беше лесен.
- Съжалявам! Предполагам, просто не исках да бъда сама, но съм добре. Може да си тръгваш. Знам, че това тук е страшно тъпо в сравнение с обичайните ти занимания.
Той се намръщи, след което се наведе и постави лакти на коленете си, без да отделя очи от мен.
- Да бъда с теб не е тъпо, но изглежда ти е неудобно и ако наистина искаш да си тръгна, ще го направя.
- Не, искам да останеш. Просто никога не съм канила друго момче освен Шон.
- А защо? - попита той?
- Не знам - отговорих честно.
- Хмм... Грешиш между другото.
- За кое?
- Канила си и други момчета тук. Преди идвах често. Стаята ти все още е същата.
Усмихнах се, защото беше прав. Трябваше да си спомня, че това беше същото момче, с което лежахме на леглото ми и гледахме филми. Крис се приближи и отпусна ръката си на облекалката на дивана.
- Не хапя, Сара. Аз съм същият. Обещавам ти! Ела по-близо и се увери.
- Отпусни се и гледай филма - каза той с нежен тон, който не бях чувала преди, който ме накара да се чувствам на топло и в безопасност. Ръката на Крис се спусна по раменете ми и започна да прави кръгчета с пръст. Имах чувството, че ток преминава през тялото ми. Надявах се да не забележи.
Бавно се приближи към него и от пуснах глава на ръката му. Ароматът на ирландски пролетен сапун изпълни сетивата ми. Обърнах тялото към него и затворих очи. Въображението ми надделя и започнах да си представям какво би било, ако я нямаше тениската му.
- Сара - чух гласът на Крис във фантазията си.
- Ммм.. - прошепнах, докато ръката ми докосваше мускулите на корема му.
- Какво правиш?
- О, Господи.. - промърморих. - Съжалявам... не исках.. съжалявам!
Не можех да го погледна. Не и след като буквално го бях опипвала. Вместо това направих единственото, за което се сетих - побягнах към стаята си.
- Сара, почакай - чух тихият шепот на Крис.
- Съжалявам.. просто си тръгвай, моля те!
Скръстих ръце и погледнах към прозореца, като се надявах да ме послуша. Ръцете му се овиха около мен и простенах, защото се почувствах дори по-унижена. Щеше да се опита да ме успокои.
- Не знам какво си мислиш, но по начина, по който реагирал, си представям, че е нещо ужасно - снежи глава до рамото ми. - Искаш да си тръгна и ще го направя, но първо искам да ти кажа нещо.
- Аз започнах онова долу, не ти. Не бях готов за реакцията ти. Мислех, че ще ме отблъсне, но ти.. се сгуши в мен - той отново за мълча и топлият му дъх погали тила ми, преди устните му да докоснат голото ми рамо. Потреперих и ръцете му се спуснаха по моите. Не трябваше да се докосвам, но не можах да се сдържа - промърморих в ухото ми.
- Не мога да го направя, Сара! Бог ми е свидетел, че искам, но не мога!
И после си тръгна. Обърнах се и го видях как излиза през врътата ми. Повече от всичко ми се искаше да го извикан, но не го направих.
Ето я и дълго очакваната глава приятно четене предстоят много обрати така че следете историята на Сара и Крис❤️
