Крис: Чакай ме на дупката.
Дупката беше едно малко езеро в най - отдалечения край на имота на Шон. Крис искаше да се срещнем там насаме? Защо? Сърцето ми ускори ритъма.
Аз: Ще съм там до 15 минути.
Сърцето ми се блъскаше лудо в гърдите от нетърпение или може би от страх, че ще ни хванат. Не правех нищо нередно. Крис беше мой приятел...
Крис: Облечи си бански. - Добре, може и да иска да плуваме.
Крис: Ако до този момент не се бях замислял, дали душата ми бе наистина толкова черна, колкото смятаха в града, то когато Сара излезе от малката си бяла Джета, красива като ангел, слязъл от небесата, разбрах, че със сигурност щях да горя в ада.
- Здравей - каза тя и се изчерви.
- Ти дойде - отговорих накрая и тя се изчерви повече
- Да, но не знам защо.
- Аз също - казах, след като щяхме да говорим откровено.
- Виж, Мисля че искам да бъдем... приятели. Ти беше най - добрия ми приятел за осем години. Искам отново да бъде така.
- Добре - казах и се съблякох тениската си. - Да плуваме.
- Не е толкова студено, колкото се надявах - каза тя и се усмихна триумфално.
- Навън е 36 градуса и продължава да се покачва - Опитах се де не изглеждам запленен от начина, по който дългите и мигли изпъкваха, когато бяха мокти.
- Да, помня. Прекарала съм толкова лета на това езеро, колкото и вие.
- Правилно. Съжалявам, но тази нова Сара не прилича на моята която аз познавах. Понякога забравям, че перфектното гадже на Шон е същото момиче, с което се борехме с кал.
- Иска ми се да спреш да се държиш, сякаш съм друг човек, Крис. Пораснах, но съм същото момиче. Освен това ти също се промени. Старият Крис нямаше да ме игнорира, защото е твърде зает да се натиска с гаджето си.
- Не, но старият Крис не беше разгонен - намигнах й и я плиснах вода в лицето.
- Правилно, Предполагам, че когато някой с тялото на Вероника е непрестанно залепено за теб, е трудно разбирам защо един стар приятел ще бъде на заден план.
Ако знаех, че Сара е искала вниманието ми, щях да разкарам Вероника.
- Вероника не е много благоприлична - отговорих, като се опитах да обвиня нея.
- Вероника дори не знае значението на тази дума Виж думата вулгарен съм убедена. че я знае на няколко езика. - Дали се самозалъгвах, или наистина ревнуваше от Вероника?
- Не е толкова лоша. - Тя се намръщи раздразнено и се напрегна, Не можех да не се усмихна, Харесваше ми това, че се дразнеше, когато защитавах Вероника.
- Имаш ужасен вкус за жените. Крисчън Браун - отговори тя.
- Предполагам Шон има по - добър вкус? - попитах, когато отидох при нея .
- Да, аз не се опитвам да го изнасиля публично, но и двамата знаем, че може да има нещо по - добро - Какво по дяволите, означаваше това?
- Мисля, че се подценяваш Шон не те е избрал само заради външния вид.
- Невинаги съм добра. Старая се страшно много да бъда. Искам да съм достойна за Шон.
- Сара, ти си перфектна от момента, който реши да пораснеш.
- Само, ако знаеше... - отвърна тя.
- Кажи ми - казах, преди да успея да се спра.
- Защо?
- Защото ми се иска да знам, че не си толкова перфектна.
- Няма да ти споделя всичките си недостатъци.
- Не искам най - дълбоките ти тайни.
- Аз съм като всички други тийнейджърки, Завиждам на Вероника, защото може да е тази, която иска. Аз не мога.
- Искаш да си като Вероника? - попитах ужасен, Тя се засмя и поклати глава.
- Не точно. Не искам да повръщам върху себе си и да ме носят пияна вкъщи или всички да ме мисля за мръсница. Но поне веднъж ми се иска да знам чувството да ме докосват... да не спрем на целувката. Искам да знам какво е да те желаят... - покри лицето си сдлани. - Моля те, забрави какво казах.
И тя ми говореше за невъзможни желания.. а аз едва дишах. Тя дръпна ръце от лицето си и обърна лице към мен. Гледаше ме сякаш се беше изгубила и това ме убиваше. Исках да я уверя, че нямаше нищо нередно с нея. Исках да и покажа точно как ме влудява. Тя се изправи.
- Вече знаеш тайните ми, Крис. Точно като едно време. Мисля че това ни прави отново приятели, а? - усмихна се.
- Да, бих казал, че е така - отговорих, а вината ме поглъщаше.....
