Щастието вече го няма,
А пулсът така ми пада!
Вече няма кой да го задейства,
Само наркотикът може да подейства.
Отвътре горя всякаш плача,
Но гледам напред да крача.
Любовта къде отиде
И тя ли трябваше да си замине.
Чувството да те няма, не ми е познато
И боли, не спира като дете инато!
Но защо не мога да призная,
Че грешката в мен е оная,
Която ти не понасяш
И гледаш с факти да ме занасяш.
А твоята глупост къде е,
За мен в думите ти се лее,
Но няма ти да ми кажеш,
А с мълчание ще ме смажеш.
И думи аз лея проливам,
Всяка вечер с тебе заспивам.
Но ти си само в моята мисъл
Да се откажа ще има по голям смисъл!
И времето лети като песен ,
А сърцето ми окапва като листо от есен.
Жълто е то забравено
И вече за друг е поставено,
Зеленото чака да се върне
И човекът отсреща да прегърне.
