Поредна нощ под звездите ,
С теб ни кръстосват съдбите.
Слънцето спира да грее,
Гората затихва,не пее.
И тук сме двамата сега,
Ето я и прегръдката на нощта.
Под одеялото сме свити,
И душите ни са голи, открити.
Луната винено-червена заслепява,
А сърцето направо изкипява.
И целувката красива получих ,
На каква ли магия се научих.
Чувствах тялото ти като мое,
И видях отвътре, сърцето твое.
Обгърната съм от ръцете ти големи,
И не ни интересуваха другите проблеми .
Не спирах с целувката ти жадна,
Усетих как ти съзнанието ми открадна.
В леглото ми беше за поредна нощ,
О, любовта ми към теб ,зае голяма площ.
И сякаш знаех, че не трябва,
Но нещо ти от мен открадна.
Доверието, споделихме,
И от другите се отделихме.
Като два електона се въртяхме,
И като летни птички летяхме.
Не можегме да си се насладим,
И устните си берзразборно трябваше да похабим.
О, как свиканах в прегръдките ти да заспивам,
И с теб в едно да се преливам,
Всяка нощ наша беше,
Между нас, така кипеше.
Оставахме си само двамата,
И така си получавахме наградата.
Устните ни не спираха да работят,
А умовете не можеха да обработят.
Така заспивах и ставах с мисълта за тебе,
Събуждайки се, чаках някой тялото ми да поеме.
А вечерта бях някак спокойна ,
Знах ,че силата ни ще бъде двойна.
Изтърпяхме всичките дни,
Магията спря и далк ще прости.
Попитах въпроса, който двама деляхме,
И отгворите дълги, на воля ги изляхме.
В прегръдката ти отново се намирам,
Като си тръгна не знаех как ще умирам.
Двамата заедно се разделихме ,
И на чакане се осмелихме.
Чакането, в мен нямаше търпение,
Не ми трябваше никакво позволение.
И ето ме след 3 дена ,
Изживявах нова победа.
Бях те оставила така ,
Но всякаш те виждам за пръв път сега.
Сърцето ти ,отново го чувам,
И устните ти страстно атакувам.
Пристрастена съм към теб като цигари.
И чакам съдбата ни да ме опари.
Но ти си най-силният ми наркотик,
А цигарите ги чувствам просто като тик.
