Прекрачихме Границата 🌌

И такаа.. стигаме до 2 пътеки, по коя да поема, всеки инстинкт за самосъхранение в мен ме подтиква да се върна обратно в стаята си, но интересът ми расте и расте, тръгнах по неосветената пътека, сякаш страхът и адреналина не са достатъчни, реших да ги подсиля.. единствения сигурен начин косата ми да побелее до 30 години...
Какво?! Зрението ми не и достатъчно добро, за да разчета надпис на 10 метра, но не е и достатъчно зле, за да не видя другата факла идваща срещу мен. Коленете ми омекнаха, исках земята да те отвори и да ме погълне... и сега какво? Няма връщане назад, изправям се лице в лице и дори не знам с какво.. не стига това, но и не взех нито една кама или кинжал от стаята си, как ще се защитавам...
Светлината замръкна, все едно съществото се беше вкочанило от ужас като ме видя, затова просто казах:
- Кой е там? Кой или какво си ти?
Мълчание.
Приближих се към все още мъждукащата факла и усетих топли ръце-едната обгърнала кръста ми, а другата здраво притискаше устата ми, факлите бяха на земята.
Не съм усещала до сега такъв мирис, това не е елф, не е нищо.. мирише на проста човешка тъкан и нищо повече... С помощта на хватките, които бях научила от суровия си живот се измъкнах от неговите ръце и възкликнах:
-Ти си човек? Луд ли си? Как си попаднал тук? Затворник ли си, роб ли си?
-На кой от въпросите ти да отговоря първо?
Прасе.
- Започни с първия...
Усетих погледа му върху мен, преценяйки ме, пресметлив човешки поглед, забеляза продълговатите ми уши и косъмчетата по тялото му настръхнаха. Хаха, поне сме квит...
- Да човек съм, но не мога да кажа същото за теб. Ти ли си в Амарот или аз съм минал границата на магичния свят...
- Няма как да сме прекрачили Стената... тук долу няма нито един пазач, какво значи това...
И в същия момент се досетих, че ще имам важен гост в покоите си, за да получа седмичните задачи. Ако не се върнех веднага екзекуцията ми е в кърпа вързана.
- Трябва да вървя.. иначе ще загазим и двамата.
- Чакай! Ще се видим ли пак?
- Дано не...- обърнах се и се затичах обратно. След себе си чух едиствено тихия му шепот и думите:
- Толкова си пленителна... поне да ми беше казала името си...