Прекрачихме Границата 🌌

Живот на границата 💜

Аерин

Тичах с всички сили обратно, сърцето ми прескачаше, взимах по 2-3 стъпала на веднъж. В мен не остана грам страх, освен от Мелия ако разбере къде съм била или ако изобщо знаеше, че това съществува в покоите ми. В следващия миг вече бях в стаята си пред огледалото, когато на вратата се почука и без много колебание се отвори, още бях затаила дъх, когато Мелия влезе и без много да ми обръща внимание започна да диктува задачи от големия си дневник, и аз запачнах да записвам. В края на посещението си обаче обратно на очакванията ми отсече:
- Виждаш ми се много напрегната, Аерин, наред ли е всичко, разкажи какво е станало.
Как да й кажа, че има подземие, че срещнах смъртен и не стига това, но и мисля да се върна на онова място, нещо там ме кара да се върна, или може би някой...
Просто отвърнах:
- Не, няма никакъв проблем, натовари ме тържеството, притеснението и утрешния тежък ден.
- Извинявай, мила, още от Нова година ти давам задачи, знам че изисквам много от теб, ще ти дам заслужена почивка, обещавам. Лека нощ!
- Лека и спокойна нощ, Ваше Височество!
Ако разбере в какво съм се забъркала... ще загубя доверието й, ще загубя всичко, дори живота си. Ще си мълча, никой няма да разбере за това.

Ендор

Какво направих?! Всеки път се изненадвам на простотията си. Как можах да кажа това... момичето ме чу. Поне веднъж в шибания си, безмислен живот си замължи, глупак такъв...
Тя беше.. беше.. ох, просто нямам думи, много различна от всичко, което до сега съм виждал, за нея си струва.. И ето пак, сега ако те чуе някой, простако, ще ти се подиграват до края на жалкия ти живот. Ха- ха, Ендор "мразещия любовта" и по какво личи?!
Но тя е толкова различна, чак те кара да се замислиш колко си струва за нея... За секунди бях с нея, но още усещам прелестния мирис на лавандула, така забравен аромат...
ОПОМНИ СЕ, ЕНДОР! Лягай си.