𝑜𝑛𝑒

190 34 0
                                    

Уонхо се събуди от съня си. Погледна часовника си и видя, че е 19:30. Той се чудеше дали да стане или не, седна и след това невъзмутимо се загледа в часовника, гледайки как минава времето. 19:45, 19:50, 20:00. Затвори уморените си очи и каза на себе си.

Трябва ли дори да опитвам повече?

Какъв е смисълът, ако винаги съм сам?

Не мога дори да си позволя да живея, и нямам приятели, които да ми дадат воля.

Какъв е смисълът.

Тези мисли се въртяха в съзнанието му, докато се оглеждаше. Живееше в малък апартамент, едва можеше да плаща наем. Не можеше да си позволи хубава храна. Напрегнатост се появи в гърлото му, когато зарови глава във възглавницата си. Започна да плаче. Силно. Той бързо се предаваше. Изправи се тежко на крака и рамената го заболяха. - а-ауч...- натъкна се на банята и включи светлините веднага, закривайки сънените си очи от ослепителните светлини.

Той дръпна слабите си ръце и разкри слабото си лице. Белезите от акне, тъмните кръгове, начинът, по който гледаше на себе си, сякаш дори не беше той.

Виж се...отвратителен

Той миеше зъбите си и се погледна, плачейки, изплю пастата за зъби и силно стисна шкафа, докато се спусна на колене, ридаейки. Изправи се и избърса мокрото си лице с блузата си. Излезе навън, обличайки униформата си, но преди това изследва перфектното си тяло. Той въздъхна разочаровано от това за колко грозно е смятал тялото си.

Нещо трябваше да се промени.

𝑆𝑡𝑟𝑎𝑤𝑏𝑒𝑟𝑟𝑦 𝑏𝑜𝑦 | 𝐻𝑦𝑢𝑛𝑔𝑤𝑜𝑛 𝑥 𝑊𝑜𝑛ℎ𝑜 - 𝐵𝐺 𝑇𝑟𝑎𝑛𝑠Where stories live. Discover now