Млада и ентусиазирана, разследващата журналистка Беатрис е твърдо решена да прескочи всички граници в името на това да направи своя звезден репортаж като тръгва по следите на всеки съмнителен бизнесмен, водена от един единствен стремеж - да докаже и...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Здравейте Драги Читатели. Тази книга е издадена благодарение на Вас, за което Ви благодаря безкрайно много.
Може да бъде намерена на: www.книги.ею
За повече информация може да посетите фейсбук страницата ми: @SoullPharmacy
Тук ще намерите първите няколко глави от историята, за да видите начина ми на писане и дали той би Ви допаднал.
Отново ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ на всички <3
- Ти сериозно ли мислиш да си продадеш колата, за да купиш тая шибана камера? - Конър се намръщи, без да отделя очи от монитора.
- Достатъчно малка е за да я закрепя за някоя дреха. Дава ми дискретност и кадри. - Няма ли да се откажеш най-накрая от тая история вече? По дяволите, Беатрис...намери си мъж, направи си деца, и започни да мислиш за живота си, преди да се те гръмнали... - Стига, не бъди толкова черноглед. Имам предчувствие, че ще успея да направя убийствен доклад! - Убийствен, да. В буквалния смисъл. После ще четем доклада на патолозите. - Поне ще остана в историята. - Тя вдигна рамене отпивайки от чашката си с кафе. Бе подарък от приятелите й, за завършването на бакалавъра по журналистика. Върху белият порцелан с големи букви бе написано "Хорейшо", което описваше как тя приемаше работата си на разследващ журналист. Конър въздъхна тежко, докато пръстите му щракаха върху клавиатурата. - Защо никой няма капка вяра в мен? Той се обърна и погледна нацупеното и лице. Големите и очи го гледаха сърдито, а ръцете й бяха скръстени пред гърдите. - Колко пъти трябва да водим този разговор? Ще загазиш. Просто ме е грижа за теб. Ако нещо се случи, няма да има кой да ме дразни по цял ден... Беатрис се засмя звучно ставайки от бюрото. Харесваше работата си към полицията, но мразеше корупцията. Беше наясно, че всички бяха платени копелета, но се надяваше един ден да промени това, или поне да отвори очите на народа. Знаеше, че медиите бълваха цялата си помия, покривайки истински важните теми, а хората като слепи им вярваха на всяка изречена лъжа. Това я влудяваше. - Е, ще дойдеш ли с мен за колата? Конър въздъхна отново, затваряйки лаптопа си. - Ти наистина си играеш с огъня... - Ще ти купя кафе. - И после ще трябва всяка сутрин да те взимам от вас, за да те карам до управлението. - Тогава ще ти вземам кафе всяка сутрин. - Тя се засмя и тръгна към вратата.
