Обсебване

4

Беатрис се опитваше да диша равномерно, закрачвайки бавно към сцената. Не знаеше кое е по-притеснително - това, че искат да я убият или това, че се канеше да танцува почти гола пред куп мутри. И в двата случая се чувстваше повече от ужасно.
Тя потърка дланите си и излезе на сцената, а жената я издърпа пред себе си.

- И нека шоуто да започне! - тя се прибра бързо зад кулисите, оставяйки Беа напълно сама под прожекторите.

Беатрис изчервено гледаше публиката си. За нейна изненада, мъжете не бяха кой знае колко заинтересовани и за разлика от представата ѝ за мутри с черни тениски, обсипани с ланци, те бяха със скъпарски костюми и кротко си говореха. Това донякъде я успокои. Тя чу мелодията на някаква бавна балада и знаеше, че трябваше да започне с излагацията. Бавно закърши ханш, хващайки пилона. По филмите беше виждала как танцуват момичетата. Имаха стегнати тела и грациозно правеха акробатични движения около и на металния прът. Единственото, което Беа можеше да направи в случая е да се върти като пумпал около пилона, наподобяваща пияница. Тя продължи с бавните движения, опитвайки се да не обръща внимание на някои от погледите върху нея. Завъртя се леко, положила ръка върху пилона, омотавайки единия си крак около него. Благодареше се, че остана боса и че жената зад кулисите не я бе накарала да обуе от високите обувки за стриптийз, като повечето от момичетата. Два счупени крака нямаше да са ѝ от полза в ситуацията, в която се намираше. Тя отново се завъртя, хвърляйки поглед зад кулисите.
Русата жена ѝ правеше знак да си свали сутиена, но Беатрис се направи, че не я вижда. За съжаление, не можа да стори същото, когато забеляза двамата мъже, които я преследваха, да стоят на входа със скръстени ръце.
Тя обърна гръб към публиката, с цел да скрие лицето си от тях. Не можеше да повярва до къде бе стигнала. От разследващ журналист до стриптизьорка в клуб с публика от хората, които трябваше да разследва.
"Мамка му!" - помисли си, продължавайки да се кърши. Трите минути ѝ се сториха като цяла вечност и когато песента най-накрая приключи, с нетърпение слезе от сцената, опитвайки се да покрие лицето си с ръка. За нейно успокоение, преследвачите ѝ бяха твърде заети да говорят с някакъв мъж. Надяваше се, че не са ѝ обърнали достатъчно внимание, за да я разпознаят, въпреки че и докато бягаше от тях, никой не огледа достатъчно добре лицето ѝ, за да го наизусти. Засили се към бара, както ѝ бе наредила жената зад кулисите /която най-вероятно ѝ бе бясна/, с единствената цел - от там да намери изход. Не можеше да мине от главния вход и нямаше идея как да се върне отзад. Трябваше да си вземе и вещите, въпреки че не ѝ бяха приоритет в момента. Тя намести сутиена си, уверявайки се, че рекордера си е на място и седна на висок стол пред бара. В главата си се опитваше да състави план, но сякаш цялата Вселена бе застанала срещу нея. Нещата станаха още по-зле, когато забеляза възрастен мъж да ѝ маха от другия край на залата.
"Страхотно!" - Беатрис се завъртя, уж разсеяно, с гръб към него. Може би номерът, че не го е видяла, щеше да мине и в тази ситуация.
Тя се усмихна на барманката смутено. Представи си колко нелепо изглеждаше, но реално самата ситуация беше точно такава. Нелепа.
Обходи с поглед бара. Стената бе огледална, а пред нея, върху стъклени рафтчета, прилежно бяха подредени бутилки алкохол. Определено клубът бе доста поддържан и изкарваше добри пари. Интериорът бе смес между червено и черно. Стените, сцената и тавана бяха черни. Сепаретата, масите и светлините - червени. Типичната цветова гама на място с кофти хора.