¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
"Ооо, стига де! " Каза Техьонг и се натъжи.
"Какво? " Попита Джимин и остави старбъкса си на масата.
"Блокира ме! "
"Аз ти казах, че няма да иска да ти е приятел. Той е емо, как не го схвана? "
"Всеки си има по е по един приятел и аз няма да се откажа да бъда негов приятел! "
"Те, ти си добър във всичко, но не мисля че ще се справиш с такъв човек. "
"О ти само гледай! " Каза Те и стана от стола, тръгвайки на някъде.
"Къде отиваш?! "
"В класната стая! "
Техьонг почна да тича по коридора и влезе в стаята, виждайки в празна.
Огледа се навсякъде, но не видя никой вътре.
"Къде ли е? " Попита Те и почна да го търси из коридора.
Часа щеше да почне след 5 минути, така че трябваше да побърза.
Търсеше навсякъде, дори и в кабинките на тоалетните, но не го намери.
Звънеца би и трябваше да влиза в час.
Тръгвайки към стаята, поздравяваше свойте приятели от класа и от другите класове.
Влезе в класната стая и седна на чина си.
Огледа се и видя ебойя, който седеше на последния чин на прозореца, със слушалки в ушите.
Изглеждаше, че спи.
"Леле, наистина не му пука. " Шепнеше си Техьонг.
Да си признае, под тези черни дрехи и лошо държание се криеше едно много добро и усмихнато момче. Техьонг мислеше, че е твърде хубав, за да си разваля лицето с пиърсинги и грим. Не беше като другите емота, беше по-различен.
Госпожата видя как ебойя спеше и тръгна към него.
"Чон Чонгкук, ако не искаш да бъдеш в този час, напусни. Музиката ти се чува от слушалките. "
Чонгкук отвори едното си око и свали едната слушалка.
"А, кво каза? " Попита Чонгкук и това ядоса госпожата.
"Излизай! " Изкрещя се тя.
"Но защо-"
"Не ме питай защо, а излизай! "
"Добре де, добре.. Успокоите се. "
"Не ми викай да се успокоя, а се махай! "
Ебойя стана и тръгна към изхода.
"О и, нищо чудно че се разведохте преди две седмици. Съпругът Ви беше направил добър избор като се е развел с такава истеричка като вас. " Каза Чонгкук и излезе от стаята, затрушвайки вратата след себе си. Всички ученици се сдържаха да не изпаднат в истеричен смях, дори и Техьонг.
Дори и всички да не го познават, знаят колко добре затапва всеки преподавател.
Госпожата седна на бюрото и почна да пише нещо в дневника.
