EBOY | Taekook

𝕿𝖍𝖗𝖊𝖊

Часът свърши и ебойят се върна в класната стая, сядай обратно на чина си.

Вдигна качулката на якето си и сложи обратно слушалките в ушите си, пускайки музика.

Техьонг не спираше да го зяпа.

Беше толкова интересен за него.

Искаше да го опознае. Да станат приятели.

Искаше да го види в други дрехи, освен черни. Искаше да види усмивката му.

Чонгкук беше една загадка. Никои нищо не знае за него, освен че не му пука.

Те реши да се опита да говори с него, затова стана от чина си и тръгна към ебойя.

"Здравей." Поздрави Техьонг, но момчето даже не го отрази.

Беше се загледал в телефона си, а музиката се чуваше извън слушалките.

Техьонг застана до прозореца и се загледа в телефона на Чонгкук.

Момчето усети, че някой го гледа и се обърна, махайки едната си слушалка.

"Какво ми гледаш телефона, махай се. " Каза ебойят и скри телефона си.

"Исках просто да говоря с теб. "

"Е аз не искам, така че отивай при дружките си, мен ме остави намира. "

"Стига де, искам само да се опознаем, това е. "

Чонгкук издиша и стана от стола си, заставайки пред Техьонг.

"Не искам да говоря или въобще да се опознавам с теб. Не искам приятели, не искам никой ясно. Махай се, преди и двамата да си създадем проблеми. "

Те се подсмихна и тихо се засмя.

"Сладък си. " Каза Техьонг.

"Сладък не съществува в речника ми. "

"Ами дай да ти го напиша, защото в момента си ми сладък. "

Чонгкук издиша и седна пак на чина си, усилвайки музиката до дупка.

Сега Техьонг прояви още по-голям интерес към Чонгкук.