『・I Love This Bad Boy・』Yutae

№10

Кун седеше във всекидневната си и гледаше телевизия, когато чу позвъняване на вратата. Той погледна по посока на вратата, след което вдигна въпросително едната си вежда, чуудейки се кой може да е. Кой ли би бил толкова късно вечерта?

Той стана от мястото си на дивана и тръгна да отваря на човека, който бе луд да го търси по това време.

-Който и да си искам да ти кажа само, че си много откачен да търсиш някого в три сутринта!-извика китаеца точно преди да отключи вратата.

Той отвори вратата, разкривайки любимият си Сиченг, който без да поздравява или пък да изчака покана, си влезе навътре в къщата без да се притеснява, че се натрапва.

-Той ми затвори без да ме изчака да му отвърна с нещо мило! И на всичкото отгоре после пак ми звънна и щом някой се появи реши, че е време да ми затвори! Как може така да ме пренебрегва!? Аз гадже ли съм му или какво?! Той изобщо ум има ли!?-започна да се оплаква Сиченг, а Кун само го гледаше отстрани.

-Здравей и на теб! Как съм ли? Много съм добре, благодаря, че попита! Дали може да влезеш? Разбира се, с голямо удоволствие искам да влезеш в нас в три сутринта, не за да спим заедно или пък да се натискаме, ами за да ми се оплакваш от гаджето си, което впрочем е човека, който най-много мразя. Да, наистина умирам от голямо желание да го чуя!-престори се на заинтересуван Кун, след това го погледна скептично.-Ама ти наистина ли очакваш така да реагирам?

-Оу, спри и ти да ми се правиш! Достатъчно ми е странното поведение на Те напоследък, а и ти да ми драматизираш!

Брюнета отново извъртя очи, след това отново си седна на дивана, продължавайки да гледа тъпият филм, който даваха по телевизията. Той предпочиташе да слуша глупавия телевизор, от колкото безсмислените приказки на УинУин, как оня кретен Тейонг не му обръщал достатъчно внимание.

-Ти слушаш ли ме изобщо?!-каза чернокосия, заставайки пред телевизора и препречвайки на Кун да вижда какво даваха по него.-Кун, задник такъв, обърни ми внимание!

-Да,Уини?-отвърна брюнета и запърха с мигли, докато му се усмихваше мило.

-Ти слушаш ли ме въобще?-гледаше го ядосано Сиченг, докато другия просто му се усмихваше.

-Да, разбира се!-възкликна кестенявокосия.-Ама само когато се отнася до мен. Честно казано изобщо не ми се слушат неща свързани с оня червенокос задник и ето затова предпочитам да игнорирам тази част от твойте приказки.