『・I Love This Bad Boy・』Yutae

№51

Тейонг хвърли мангата, която до преди малко четеше, към стената с все сила, с което стресна другите двама, които се гушкаха на леглото. Те веднага се отделиха един от друг и погледнаха изненадано към червенокосия, който бе облегнат на леглото седящ на пода.

-Тейонг, какво ти стана?-попита Джони, гледайки ту приятеля си, ту вратата и мангата.

-Отново ми е скучно.-въздъхна раздразнено Те и се изправи.-Няма ли някой, с който да си поиграя?!

Йонгхо погледна гаджето си, което само поклати глава и вдигна ръцете си.

-Нямам повече набелязани!-почти извика ниския тайландец, след което поклати глава.-Всички вече знаят какъв е Тейонг и се страхуват да се забъркат с него. А скоро не съм се разхождал покрай библиотеките или там кафенетата, на които ходят загубеняците!

Щом чу това, червенокосото момче се намръщи. От както беше изчукал Юта в тоалетните на онзи клуб, не можеше да си избие стенанията му от главата си.

Тогава нещо му изскочи в ума. Внезапно си спомни думите на Джехьон, когато беше нападнат от него. Частта, в която той му беше казал, че японеца неспирал да плаче заради него, го накара да се замисли.

Дали не беше добра идея да вземе да си поиграе още веднъж с Накамото Юта?

Той се подсмихна и се запъти към вратата, когато гласа на Джони не го спря.

-Къде отиваш, Те?

-Отивам да се позабавлявам с моя така обичан японец Накамото Юта.

След като каза това, хвана бравата, натискайки я леко, за да се отвори и излезе от стаята на приятеля си,оставяйки другите двама сами. Той слезе на долния етаж, след което се насочи към входната врата, излизайки от къщата.

°•°•°•°•°•°•°•°

Юта едва успя да отвори очите си. Боляха го толкова много от непрекъснато плаче по цели дни,а гърлото му бе пресъхнало. Той се изправи в седнало положение и ги потърка леко, с което го заболя още повече.

-М-мразя с-се.-той подсмръкна, след което скри лицето си с ръцете, започвайки отново да плаче неудържимо.

Толкова много го болеше сърцето. Не можеше да повярва, че Тейонг му бе причинил такова нещо, но това, че го беше оставил там на пода сам, го караше да изпитва още по-голяма болка.