『・I Love This Bad Boy・』Yutae

№54

Юта вървеше бързо, не изчаквайки двамата си най-добри приятели, които не спираха да го молят да намали малко скоростта, но той просто ги игнорираше. Японеца не можеше да чака повече, толкова много се вълнуваше да види Тейонг и да му покаже новия си вид. Искаше да му покаже, че е успял да се вземе в ръце и че не би изоставил чувставата си към него само заради тази му постъпка.

-Юта, мамка му, забави тая крачка!-кресна ядосано Дойонг, при което той се спря.

Донс и Джехьон се спряха малко по-назад от него, навеждайки се и подпирайки се на коленете си. Двамата дишаха затруднено и тежко, опитвайки се да си поемат въздух. Никога не си бяха помисляли, че другия може да ходи толкова бързо. Защо досега не бе показвал тази си страна в часовете по физическо?

-Юта, защо не показваш тази си скрита страна в часовете по физическо?-попита го Дже и въздъхна силно.-Обеден съм, че ще можеш да изкараш на всеки норматив шестица.

-Не ме интересуват шестиците, интересуваме Тейонг!-заяви твърдо той.-Не си ли починахте вече?! Хайде да вървим, къщата му е в съседния квартал!

Той отново тръгна, при което успя да си спечели силно мрънкане от двамата си най-добри приятели, които едва успяха да се изправят и да тръгнат след него.

-Започнах все повече и повече да мразя братовчед си.-измрънка си под носа Донс, така че да може само гаджето му да го чуе.

-И аз също го замразих още повече.-съгла си се другия, след което и двамата забързаха крачката, искайки да настигнат японеца, който вече беше много пред тях.

След няколко минути трите момчета вече се намираха пред дома на червенокосия кореец. Джехьон и Дойонг бяха целите в пот и се опитваха да си поемат въздух, докато на Накамото му нямаше нищо. Чернокосия японец се приближи до входната врата на къщата и енергично започна да почува на нея, нямайки търпение някой или по точно Тейонг да му отвори. 

Но това така и не стана. Никой не им отвори вратата и дори нямаше никакви признаци, че някой в момента се намираше в сградата.

-Дойонг, сигурен ли си, че Тейонг си е вкъщи?-попита Юта, гледайки някак ттъжно към вратата.

-Какво? Защо пък аз да знам дали си е вкъщи?!-измрънка Дойонг и скръсти ръцете си.-Аз не съм му бавачка, нито пък родител. А и поначало аз не контактувам с него! Единствената причина, поради която говоря или излизам с него си ти!