Чудотворната Калинка: Вътре в Главите им СВ

ЕП 12: Докато сме заключени заедно - Гледна точка на Мари

Майката на Лука стана капитан Твърдоскал. В един миг тя беше покварена, и тогава целият кораб се преобрази. Лука и Джулека не можеха да повярват, че това е беше тя. Приближих се до Лука, когато той каза, -"Мамо, моля те, не можеш да провалиш музикалното пиршество!"

Каза го с такова болезнено изражение на лицето...не можех да го погледна в това състояние, заболя ме да го видя толкова наранен. Исках да направя нещо, така че тъгата, отчаянието и страхът в някога нежните и щастливи очи да изчезнат, но единственото, което можех да направя, беше да застана до него и да се застъпя за него. Е, по-добре е от нищо! Затова се приближих до него и казах на майка му, -"Да, не можеш да накараш хората да слушат музиката ти!"

Някой извика зад гърба ми, -"Няма начин да свирим така!" Това беше Иван. Но не ми пукаше особено кой е. Бях твърде заета да гледам в очите на Лука, опитвайки се да намеря искрата, която е била в тях досега. Умствено си ударих шамар за това, че не мога да му помогна.

Изведнъж моите размисли бяха прекъснати от друг глас, който този път се появи пред мен. Принадлежеше на капитан Твърдоскал, -"Бунт? На моя кораб? Свободина, вържи ги и ги хвърли в трюма!"

В този миг вериги просто полетяха към нас от нищото! Вързани сме заедно и хвърлени в пространството под палубата.

Бях затворена с Лука.

Когато тези вериги полетяха към нас, бях хваната неподготвена, но още повече, когато веригите ме свързаха за Лука, започнах да се притеснявам. Стояхме с гръб към гръб и ръцете ни се докосваха.

Бях толкова завладяна от този миг, че за части от секундата забравих в какво положение се намираме. За щастие имах Тикки. Тя ме върна в действителността, и след като бях се уверила, че никой не гледа, тя отключи оковите. Веригите паднаха на земята и ръцете ни спряха да се докосват, защото и двамата ги вдигнахме в лицето , за да се уверим, че всичко е наред. Погледнах Лука, но той вече беше направил същото, не сваляше очи от мен. В очите му имаше чисто учудване.

-"Уау, как го направи?", той ме погледна така, с такова искрено любопитство, че за първи път от много време ми беше трудно да излъжа за самоличността си. Така че бързо се огледах в търсене на нещо и намерих перцето на Лука.