Чудотворната Калинка: Вътре в Главите им СВ

ЕП 12: Докато сме заключени заедно - Гледна точка на Лука

Свободина изведнъж се преобрази и чухме гласа на майка ми, тя искаше да ние и само ние да свирим. Исках да свиря, но не по този начин. Исках да свиря, защото хората желаят да ме слушат, а не защото бяха принудени да слушат.

О, имаше и една малка подробност, че майка ми е покварена.

Не знаех какво ще й помогне да се оправи, но трябва да опитам нещо. -"Мамо, моля те, не можеш да провалиш музикалното пиршество!"

И тогава чух нещо, което не очаквах, но бях много щастлив да чуя.-"Да, не можеш да накараш хората да слушат музиката ти!"

-"Няма начин да свирим така!", извика Иван отзад, но аз не исках да отклонявам поглед от майка си, само за да го погледна.

Изглеждаше ядосана. Наистина ядосана. И тогава тя изцепи,-"Бунт? На моя кораб?", тя се усмихна със зла усмивка, от която настръхнах. Това не беше усмивката на майка ми, беше усмивката на злодейка.

Не можех да повярвам, че този злодейка е майка ми. Тя ни посочи с меча си и каза: -"Свободина, вържи ги и ги хвърли в трюма!"

Веригите просто ни връхлетяха от нищото. Те ни събраха в няколко дружини. Тъй като Маринет и аз стояхме близо един до друг, бяхме заключени заедно. Колко силно да се притеснявах, не можех да се оплача от това... тогава палубата се размърда, и изведнъж се спуснахме в пространството под палубата.

Все още бяхме заключени.

И все още нямах нищо против, с кого бях заключен, дори започнах да се чувствам щастлив заради това.

Да...бях щастлив, че бях заключен заедно с моята лю- с Маринет и бях щастлив, че ръцете ни се докоснаха, докато седяхме там и как бихме могли да се държим за ръце, ако просто се придвижехме малко, и как се придвижих ръката и тя се приближи малко до нейната и тя не се отдръпна.

И всичко това по времето, когато майка ми беше покварена и бяхме заключени като нея пленници, докато тя се разхождаше из града, разрушавайки музикалното пиршество.

Не трябваше да мисля така в такова положение!! Какво се случва с на мен?!

Веригите паднаха.

Просто се втренчих в ръцете си и после се обърнах към нея, към Маринет, -"Уау, как го направи?", попитах аз, все още изумен.