Чудотворната Калинка: Вътре в Главите им СВ

ЕП 12: На представлението - Гледна точка на Лука

-"Извинете ме, но някои от нас все още са оковани тук, нали знаете?", аз бях прекъснат от момичето с оранжевата коса. Аля, ако съм запомнил правилно?

Погледнах Маринет, която изглеждаше, че прави нещо, което не трябваше да го прави, затова беше адски убезпокоета, че я хванаха.

Толкова е сладка, когато се безпокои.

Изведнъж чухме стъпки. Някой слизаше, майка ми, както предположих -"Маринет, тя идва!", бързо каза това момиче, Аля, веднага след като ние чухме стъпките.

-"Ще се върнем, обещавам!"- каза им Маринет и ме погледна в търсене на потвърждение. Кимнах, за да направим точно това.

Изтичахме до кабината, която беше само на една врата от нас, и аз поставих китарата си до вратите, която да ги държи затворени.

Но рано или късно щяха да се отворят.

Ние се нуждаехме от план.

Нямаше начин двамата да се измъкнем навреме. Но не ми пукаше, щом Маринет излезе, всичко ще е наред.

Огледах се. В каютата имаше прозорец, легло и нищо друго.

Всичко щракна.

Бързо стигнах до Маринет, извадих чекмеджето под леглото и изшепнах да се скрие там. Затворих чекмеджето и отидох до прозореца. Аз имах нужда от разсейване. Тя имаше нужда от разсейване.

Отворих го миг преди вратата да се отвори.

-"Бягай, Маринет, бързо!", извиках от прозореца, надявайки се, че ще клъвне примамка.

Тя го направи.

-"Хванете го!", извика майка ми и ме посочи с меча си, а след това веригите ме хванаха и ме отведоха обратно в голямата стая. Но не и преди да видя как тя погледна през прозореца и я чух да казва, -"Тя няма да стигне далеч.".

Слава богу. Сега Маринет може да избяга.

После ме върнаха в голямата стая и ме оставиха там, където ме оставиха за първи път, но сега сама.

Други говореха помежду си, но не можех да се съсредоточа върху това какво те говореха, или да се присъединя към разговора. Умът ми беше зает с мисли.