Чудотворната Калинка: Вътре в Главите им СВ

ЕП 12: На представлението - Гледна точка на Мари

С Котаракът победихме и пречистихме демонът и когато нещата се нормализираха, аз сбогува се с всички на лодката и бързо излетях към тясна уличка, доста близо до лодката. Там се възстанових възможно най-бързо и отново почти се затичах към лодката.

Нямах търпение да видя Лука.

След това, което ми каза на мен-ами Калинката, но все пак-не можех да спра да мисля за него, за това защо това изречение предизвика толкова много пеперуди в корема ми.

Отивайки към лодката, размишлявах.

Размишлявах за това как Лука винаги ме гледаше, с този винаги присъстваща нежна привързаност в очите му, когато ме погледне.

Погледнах към ръцете си.

Аз се държах за ръката му.

Ние се държахме за ръце!!

И сложих другата си ръка на рамото му, почти достатъчно за прегръдка.

Когато си помислих за това, почувствах, че топлината се влива в бузите ми. Но защо? Какво особено имаше в него? Освен че свири толкова добре, че може да стопи сърца от камък, и как той е толкова щедър, давайки на другите това, което той харесва, само защото те също го харесват и как всъщност е умен, запазвайки хладнокръвие в пристъпни положения и винаги способен да направи план, и начина, по който ме гледа…

Оле.

Не ми казвай-

Бях прекъсната от Аля, която се нахвърли върху мен със скок, все едно ме е нямало няколко месеца, дори години.

Докато я прегръщах, очите ми се разхождаха по палубата, търсейки някой с черно-синя коса.

И когато го намериха, те се запалиха.

Погледнах Лука и той  изглеждаше...разочарован...? Но той все пак ми се усмихна с тази мила и нежна усмивка, затова му отвърнах, но с намек за извинение, защото не можех да мръдна и да стигна до него от Аля.

След това отново започнахме подготовката за представлението и за щастие на този, след като Роджър одобри, можехме да свирим свободно.