-Крея, трябва да тръгна.
-Не!
-Трябва. Но тук ще си на сигурно място, докато се върна. Важното е да не излизаш. Разбираш ли?
-Да, но ако някой влезе?
-У вас? Няма причина някой да го прави.
-И все пак, ако някой влезе?
-Изяж го!
При вида на шокираната ѝ физиономия, Йехуда се разсмя.
-Шегувам се. Никой няма да влезе. Но ти ще имаш задача, върху която ще трябва да поработиш, докато се върна.
-Каква задача?
-Трябва да се научиш да се преструваш на човек. Да променяш визията на външния си вид така, че никой да не разбере каква си. Още е рано за теб да напуснеш това измерение и е добре да не насочваш хорското озлобление срещу чуждото към себе си.
-Да, знам. Никой не обича чудовища.
-А, някои обичат, дори се женят за тях. – Видимо беше, че се забавлява на нейн гръб!
-Много смешно! Поне ми покажи как да го правя. Още не съм те видяла теб без маскировката.
-Първо ще те изправим. И без това лежа достатъчно. Ще отидем в банята пред голямото огледало. И докато се гледаш, ще си представяш как разликите между теб и обикновения човек изчезват. Помниш как си изглеждала преди, нали? Ще трябва се опиташ, докато се гледаш, да върнеш онзи образ от преди.
-Не искам да се гледам! – в гласа на Крея се появиха истерични нотки.
-Спокойно, не си чак толкова грозна! Ще свикнеш!
В момента, в който той тръгна да я изправя, тя стисна силно очи, не желаейки да гледа вероятно силно обезобразеното си тяло. Поне усещаше, че все още има два крака. Стъпвайки на земята си спомни болката и за момент загуби равновесие.
-Спокойно. Трудното мина. Хайде да вървим.
-Не!
-Крея, не можеш да останеш завинаги в леглото!
-Мога! И ще изям всеки, който ми попречи!
Ето го отново този смях, който бе чувала в съня си и който я караше да се чувства спокойна и щастлива. Бавно стана и тръгна, придържана от него, към банята. Приятен хлад се разнасяше по тялото ѝ там, където той я държеше, докато я водеше. Беше странно да върви, без да вижда накъде. Но не отвори очи.
„Имам шанс" помисли си. „Ако много се постарая да овладея бързо промяната на външния си вид, просто никога няма да спра да поддържам фасадата и може да успея да се почувствам като преди. Или почти."
-Внимателно, врата!
Леко се блъсна във вратата и всичко я заболя. Явно кожата и бе станала прекалено сензитивна. Или просто нямаше вече кожа.
-Опасявам се, че ще се наложи да погледнеш. Няма как иначе да ти покажа какво да правиш, за да създадеш илюзията за човешка визия.
От очите ѝ, незнайно защо, потекоха сълзи. Не искаше да вижда чудовището, в което се бе превърнала. Искаше да запази спомена за себе си – такава, каквато бе преди проклетата промяна.
-Крея? – гласът му звучеше нежно и подканящо.
Бавно, събрала всичките си сили за да издържи на шока, тя отвори очи. След което рязко си пое въздух. Застинала неподвижно, тя гледаше в отражението си, без да смее да помръдне. От огледалото я гледаше момиче със златисти коси и светла, почти прозрачна кожа. А зад нея съвсем леко, в синхрон с дишането ѝ, се движеха във въздуха двете ярко бели крила.
