✪The love circle✪ [ЗАВЪРШЕНА]

6.⍟

Станах към 9:30ч. Със сестра ми и брат ми закусихме и си написахме домашните. Помогнах на сестра си с домашното по корейски, защото не го разбираше. След това викнах Хюна да ми помогне с облеклото, грима и прическата за срещата с Kai. Юна не можеше да дойде, защото имала работа. Тя дойде към 12:05ч. Започна с сме оправя. Облеклото което ми избра беше ⬇️

Грима се състоеше от: фон дьо тен, руж, спирала, очна линия и червено червило. Взех си една черна малка раничка, изпратих Хюна до мола и се запътих към парка до моето училище където щеше да ме чака Kai. Имах 20мин на разположение да стигна до там. Достатъчно ми е! Стигнах с нормална крачка дори с пет минути по-рано. Кай след няколко минути дойде. Прегърна ме и тръгнахме да се разхождаме.
- Е, кажи нещо за себе си?
- Ами добре...имам по-малка сестра и по-холвм брат. - той замръзна на място. - отговорих.
- Хах, спокойно! Няма да ти направи нищо ако не ме нараниш! - успокоих го. Той си отдъхна, засмя се и продължи да ходи.
- Друго? - подкани ме.
- Имам две приятелки от класа ми. Ам? Танцувам кей поп танци като хоби. Стига ли?
- За сега да!
- Разкажи нещо и ти за себе си? - помолих го. Той кимна и започна:
- И аз танцувам кей поп танци и пея поп. Но това ми е работа. Ще дебютирам в една музикална група. Ще се казва EXO. Дебюта ни е другия месец.
- Оле, това е страхотно! - учудих се.
- Хах! Аз имам по-голям брат. И това за сега стига! Айде за сладолед! - той ме задърпа към една каравана за сладолед. Купи на мен и на него. Моя беше шоколадов, а неговия мента. След три часово разхождане и говорене той ме изпрати до дома ми пред къщата ме прегърна. Тогава излезе брат ми бесен. Оф начиии!
- Абе ти с тоя ли си пишеш?! - попита ме с тон.
- Не само с него! - отговорих викайки.
- Сериозно?! - учуди се докато беше изнервен.
- Ооо, я стига се прави на голямата работа! - бутнах го, помахах на Кай и влезнахме в къщата с лудя ми брат.
- Стига? Прекаляваш! - викнах. Истината беше, че брат ми ме харесваше не само като сестра и не само като приятел. Знам че, е странно, но го приех! Вече година е така.
- Оф! Ужасна си! - влезе си в стаята като трясна вратата. Мале, щях да се виждам с Лукас! Веднага го набрах.
- Ало? Щяхме да се виждаме, а не уточнихме час! - спомних си. Той за няколко секунди не каза нищо.
- ...Аз съм на нащо място. Ела! - каза с равен глас, но усещах, че нещо го мъчеше.
- Идвам след 15мин! - съобщих му.
- Добре. - след това затвори телефона. Пих една чаша вода и започнах да бягам към спирката. След като дойде автобуса ми дойдох на време до този квартал. Започнах да бягам до изоставената къща. Замалко не паднах, но се стегнах. Качих се по стълбите на изоставената сграда за втория етаж. Там видях Lucas да е седнал на ръба на къщата. Леко и бавно се приближих и седнах до него. Погледна ме с лека измъчена усмивка. Нещо всее едно го задушаваше!
- Ъм....Какво има? - запитах.
- ...Виж...вчера като те видях...до онзи...побеснях. Това беше причината да падна от скейта. И това беше причината да не се запозная с него. Знам, че не мога да ти забраня да се срещаш с други момчета, но това ме изяжда от вътре!...Истината е че...че те обичам! Влюбен съм в теб още от мига в който те видях. - замълчах и се вгледах в залязващото слънце пред нас. Квартала е тих. Замислих се върху това което каза той. Че ме обича! А аз обичам ли го?