✪The love circle✪ [ЗАВЪРШЕНА]

4.⍟

Днес беше събота и реших да отида да потренирам малко. Влезнах във близкия фитнес. Дадох си картата на рецепцията и влезнах в залата. Първо започнах на пътеката за бягане. След един час се преместих на друг уред и така след три часа реших да си почина. Седнах на пейката я залата, изкарах си шише вода и тела от раницата и отворих Инстаграм. Нямах пропуснати съобщения за четене, затова реших да прочета една глава от любимата ми книга в Wattpad за почивка. Направих кръг с главата си, за да не ми се схване и засякох с поглед едно момче което в доста добре сложено. Той също ме погледна и ми намигна. Аз се изкикотих и продължих с четенето. След минута две някой седна до мен. Не обърнах внимание.
- Ехо? Как се казваш? - попита ме човека до мен. Обърнах се и видях, че е момчето което ми намигна. С лилава коса, кафеви очи, малко тъмна кожа, висок и по-дебели устни.
- Казвам се Лия. Ти? - усмихнах му се.
- Kai. Не знаех че идваш тук, защото идвам всеки ден следобед около 15:30ч.
- Ами рядко идвам, защото вече нямам такова време като преди. В друг фитнес не съм ходила. - обясних.
- Аха! От кое училище си?
- Как разбра че съм в училище?
- Еми, малка си! Не отговори на въпроса ми.
- В училище ****. Ти?
- Хах, аз съм на 20г.
- Така ли? Приличаш да си поне на 17 или 18г.
- Тенкю! В кой клас?
- 10-ти.
- На 16години си? - отвори устата си изненадан.
- Дап!
- Може ли Инстаграма ти? - попита ме.
- Добре. Ето го " KimLiq16 ".
- Благодаря! - той ме последва после и аз него.
- Аз ще тръгвам, че ме чакат! Ще се видим и друг път! - съобщи ми.
- Да! Чао!
- Чао, красавице! - веднага се изчервих. Ооо, не! Лия! Стегни се! Ти харесваш Lucas! Ко? Lucas ли казвах! А Ник? Оле! Незнам! Трябва ми съвет! Взех си нещата и тръгнах към къщата на Хюна. По пътя се обадих на Юна да дойде у Хюна. Позвънях настоятелно на звънеца и Хюна ми отвори вратата. Усмихнах й се и се прегърнахме. Изчакахме и другата шматка да дойде и когато пристигна им казах за Lucas, Ник и Kai.
- Трябва да прекараш повече време и с тримата и тогава ще можеш да решиш! - даде ми съвет Юна. Беше права!
- Така е! А може и да се окаже, че нито един от тримата не е за теб! - добави Хюна. И тя е права! Поговорихме си още и си тръгнах. Както си пресичам една кола префуча и...някой ме дръпна на тротоара. Тази кола щеше да ме убие! Дишах тежко! Погледнах към човека който ме спаси! Не го познавам.
- Спокойно! Няма да ти направя нищо! - каза ми с сладка усмивка.
- Тиии кой си? - запитах момчето пред мен.
- Казвам се Taeyong. Ти?
- Лия. И благодаря, че ме спаси! - поклоних му се.
- Няма защо! - усмихна ми се, след това ми сложи едно листче в едната ръка и тръгна нанякъде. Отворих листчето и вътре пишеше телефонен номер и име на профил в Инстаграм. След като се прибрах и поздравих родителите си се качих в стаята си. Отворих приложението Инстаграм и го последвах. Изглежда сладък. Мале какво се случва? Трябва да си почина. Взех си слушалките и започнах да слушам музика. Слушах на EXO - bad_dream. Обужавам тази песен, защото ме успокоява, но не е и толкова бавна. Седнах на леглото си и се загледах към прозореца. Часът беше към 19:15. На вън беше тъмно. След не много време някой влезе в стаята ми. Погледнах към вратата и беше брат ми. Свалих едната слушалка, за да го чуя.
- Вечерята е готова! Чакаме те. - след казаното излезе, а аз станах, за да вечерям. Мама готви уникално! Тези три дена родителите ни щяха да си останат тук. Утре щяхме да ходим на ресторант цялото семейство. Ще бъде супер, но все още мисля, за всички момчета около мен. Lucas и Ник днес не ми бяха писали което е странно. След вечеря пак се качих в стаята си и разглеждах сайт за дрехи, за да се разсея. Не че се получаваше! След 30 Мин телефона зъзвъня. Беше непознат номер. Вдигнах. Чух познат глас.
- Ало? Аз съм Taeyong. Как си?
- Ами, добре. Ти?
- Тъжен, но както и да е. Утре искаш ли да се видим?
- Може. В колко?
- 13:30ч пред кафенето до новия мол, но да внимаваш да не те блъсне кола! - после леко се подсмихна, но не като подигравка, а с добри намерение.
- Съгласна!
- Радвам се! Хей, оправи ми настроението!
- Няма защо! - ухилих се.
- Добре, аз ще ти затварям, че ми се доспа! - съобщих.
- Окей, до утре!
- До утре!
Затворих телефона и някой се прокашля. Погледнах, че е брат ми. Оф!
- С момче ли говореше?
- Да! Що проблем?! - изнервих се.
- Е, споко де! Ще има за какво да те изнудвам! - сега ще ме изнудва за нещо иначе ще каже на наще, а те не искат да се срещам с момчета преди те да не се се запознали.
- Оф, добре! Айде сега се махай!
- Ооо, така ли!? - след казаното, той започна да ме гаделичка, а аз да се моля да спре. След може би десет минути спря. Каза ми "лека нощ" и аз си легнах.