Вече всяка сутрин ходех в пекарната. Купувах си закуски. Бяха вкусни, но нещо им липсваше.
Една сутрин ме попита:
-Ти знаеш моето име, защо аз не го знам?
-Много се извинявам, колко невъзпитано от моя страна. Аз съм Джеон Джънгкук.
-Джеон Джънгкук? Като Джеон Джънгкук, който сега е шеф на Big Hit. (Sorry not sorry ¯\_(ツ)_/¯)
- Да, същият.
-За мен е удоволствие да се запознаем.
-За мен също. Извини ме, Техьонг, но трябва да тръгвам. Не искам да закъснявам за работа.
-Разбира се, господин Джеон. Довиждане.
-О, моля те, наричай ме просто Джънгкук. И до скоро.
Колко усмихнат беше докато си тръгвах. Всякаш дете беше видяло своя идол. Беше голям сладур. Не, беше нещо повече от сладур. Единствено, с което можех да те опиша е слънцето. То грее и топли хората , нали? Точно като теб.
Ти беше моето слънце!
