-Ще желаете ли нещо? - ти ме попита тихичко.
Имаше дълбок , но в същото време много нежен глас. Хареса ми.
-От селския хляб.
-675, 83 вона.(1 лев)
Платих и излязох от пекарната. През цялото време си мислих за теб. Лицето ти беше красиво. Косата ти изглеждаше толкова мека. Очите ти бяха блестящи и пълни с живот. Всичко това задоволи тъпите ми представи за перфектност.
Не успях да заспя през нощта. Мислих за теб. Дали да се запозная с теб. Нямам много приятели.
Но не. Ако бяхме приятели щях да се разсейвам с теб и да оставя конкуренцията да ме изпревари. Не можех да допусна това.
Минаха се две седмици , в които се борих със себе си кое да избера. Затова взех през два дена да идвам в пекарната и да купувам хляб. Ти всеки път ми се усмихваше толкова топло. Изобщо не ми помагаше. Толкова красива усмивка може ли да се забрави? Всеки път ми прескачаше сърцето, сещайки се за нея.
И ако искаш ми повярвай, сърцето ми за миг спря когато ми каза:
-Ким Техьонг, приятно ми е!
