ВРЕМЕННО СПРЯНА / ПРЕДСТОИ РЕДАКЦИЯ
Измислени герои във въображаема страна рушат един истински свят чрез една същинска революция.
* * *
Трима млади, завършили назапад мъже, изпълнени с революционни идеи, се...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Омар ал-Абади
Омар облече стегнато бяло елече с два реда копчета с ниско закопчаване върху прилежно изгладена бяла риза с широки, почти торбести ръкави, придържани на място от златисти ръкавели около китките. Изцяло покритият му с бяло торс контрастираше ярко с обутите в черен панталон дълги крака. Искаше да облече и любимото си разкроено отзад сиво сако, но хазанската топлина, на която беше отвиквал след шест години в студения и мрачен Лондон не му позволи и той се принуди да слезе в трапезарията в незавършено официална облекло.
Когато влезе в помещението вече насядалите по местата си членове на семейството го изгледаха от глава до пети.
Омар зае почетното място срещу баща си и се опита да си наложи да се усмихне, докато прислугата се зае със сервирането на първото ястие от шестстепенното меню - пюре от сладки червени картофи с пудра от бели трюфели.
Първият лакей разля горчивото червено вино по чашите и всички започнаха да се хранят.
- Да не би старите ти дрехи да не ти стават братко? - попита Махмуд, докато поднасяше пълна вилица към устата си.
Устните на Омар се изкривиха в малка усмивка. Той отпи от виното и отчупи парче от големите тънки хлябове със сусам, поставени в центъра на масата.
