ВРЕМЕННО СПРЯНА / ПРЕДСТОИ РЕДАКЦИЯ
Измислени герои във въображаема страна рушат един истински свят чрез една същинска революция.
* * *
Трима млади, завършили назапад мъже, изпълнени с революционни идеи, се...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Омар ал-Абади
Дългото пътуване към индустриалната зона на града беше тихо.
Омар седеше срещу баща си на тапицираната с червена кожа седалка в сивото купе на файтона и наблюдаваше изпод вежди как господин Абади разглежда някакви документи.
- Как върви работата напоследък? - попита Омар в опит да разсее тишината.
- Добре - отвърна баща му, без да вдига поглед от разпилените си листи. Намести малките си кръгли очила със златисти рамки на големия си нос, необезпокояван от силните трусове на осеяния с дупки извънградския път.
Младият мъж облегна глава на дебелото стъкло на прозореца, подпирайки острата си брадичка с юмрук. Беше приблизително осем сутринта, но гъстата мъгла, съставена предимно от смрадния дим, изпълзяващ от комините на предприятията като черна отровна змия, не позволяваше на слънцето да пробие и то блещукаше немощно и болнаво зад мрачната завеса като една едничка самотна светулка.
Спряха пред високите метални порти на двора на рафинерията. Кочиашът отвори вратата. Веднага след като стъпи на прашния чакъл, Омар сбърчи отвратено лице и притисна носната си кърпа здраво към ударения от вонята на изгорял петрол нос.
