Шеста глава

153 32 7
                                    

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Фатма ар-Халил

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

Фатма ар-Халил


Рано сутринта, когато мъглата още не се беше вдигнала, а се разстилаше по улиците на града, влачейки зловещо сумрачната си пелерина, Фатма излезе от малката семейна къща и заключи вратата след себе си.

Сутрешната хлад ущипа бузите ú, докато вървеше по възвишението към богатите квартали. Сгушена в тънкото си пролетно палто, с ръце в джобовете, очите ú се въртяха от къща на къща. Тези хора с какво бяха повече от нея и семейството ú? С това че бяха приближени на монархията? Със синя кръв? С парите си?

В илюзорната далечина на мъглата огромното имение Абади се изправи гордо пред нея. Навярно поръчителят на строежът му е бил грандоман, както и сегашните обитатели. Във всеки случай едно четиричленно семейство макар и с многоброен персонал едва ли се нуждаеше от близо осемстотин и градини, които да се съревновават с тези на двореца.

Ниските дървени токчета на Фатма затропаха шумно по ситния паваж от речни камъчета, който по малка водеше до задния вход, използван от прислугата. Почука на ниската дървена врата и когато тя се отвори, се намери лице в лице със строгия поглед на иконома - господин Фарук.

- Госпожице Халил - каза неодобрително той. - Добре ще е да идвате по-рано в понеделник, прозорците и подът няма да се измият сами.

С мирис на революцияDonde viven las historias. Descúbrelo ahora