Criminal minds

Втора глава

14:50
От лекцията са минали едва 20 минути,а аз нямам търпене да свърши,защото през изминалото време погледите ни се срещнаха още поне 10 пъти и знам,че лицето ми е червено като домат.Разбрах,че се казва Спенсър и както предположих е най-младият сред тях.Един след друг те ни говореха за опита си и за някой от по-интересните престъпления.
К:Ето това чаках да видя,а не да ми обясняват два часа как да разбера как точно се е извършило убийството.
А:За да стигнеш до тяхното ниво трябва първо да слушаш как "обясняват два часа"-отвърнах шептейки
До края на лекцията с Кори не си говорихме,защото беше наистина много интересно да слушам как тези хора рискуват живота си всеки ден и помагат на толкова много хора.Точно заради това избрах да уча това.

Ретроспекция
Когато бях на 17 и още живеех в Орландо с няколко приятели от училище решихме да излезем в парка.Не се притеснявахме,че беше тъмно,защото къщата ми се виждаше от мястото където бяхме седнали.Както си говорихме изведнъж едно от момичетата забеляза фигура не много далеч от нас, не можехме да видим лице,но се личеше,че беше прегърбен мъж.Надявахме се просто да ни отмине,но точно тогава той просто спря.Това което видях ме ужаси-имаше нещо като плат зашит за лицето му,седеше пред нас и просто ни зяпаше.Не знам колко време продължи това,защото имах чувството,че ще умра от страх.Гейл реши да се приближи и заедно с Мат и направиха видео,след това той си тръгна.Успокоих се и предложих да се прибираме или да отидем в нас ако някой го е страх да ходи до къщата му.Всички без двете момчета и Сидни отказаха.Разделихме се и с Мак,Елена и Ники влязохме в нас.На другия ден на врата се звънна и се показах.Пред мен седеше полицай.
А:Добро утро.
П:Добро утро!Госпожица Баркс,нали така?
А:Да аз съм,мога ли да ви помогна с нещо?
П:Трябва да ви попитаме няколко въпроса.
А:Добре...за какво става дума?
Обясни ми,че Гейл и Мат снощи не са се прибрали,телефоните им са намерени в същия парк,в който бяхме вечерта.Полицията прекрати случая след два месеца,заради липса на всякакви други улики,свидетели или каквото и да е било нещо,което може да помогне да ги намерят.Никога повече не ги видях.
16:00
Седнах в кафенето и се опитвах да уча.Навън беше студено и пиех бял топъл шоколад.Трябва да напишем доклад за едно от убийство направено в Синсинати преди 5 години като опишем точно,всичко намерено на местопрестъплението,да напишем малка част собствено мнение и да го пратим на господин Долсън до сряда,а аз съм толкова разсеяна тези дни,интернет пък изобщо не ми помага,просто ще взема да се затворя в стаята си и да не излизам с месеци.Облегнах челото си на масата и чух глас.
С:Тежък ден?
Лол не очаквах това...пред мен седи Спенсър,момчето от днешната лекция.Страхотно два часа го зяпах и сега отново го виждам.Просто не мога дори да го погледна в очите от срам.Все пак няколко думи се отделиха от устата ми.
А:Тежък живот бих казала.
И двамата се засмяхме.И изведнъж стана още по неудобно,чудех се дали да не го поканя да седне при мен или пък просто беше мил и ще е прекалено от моя страна.Усмихвахме се един на друг и напрежението направо ме убиваше.Осмелих се и пак започнах да говоря.
А:Еe,искаш ли да седнеш,като гледам няма други свободни маси.
С:Ако не те притеснявам.
  Беше толкова сладък,просто съм сигурна,че ще започна да говоря глупости.
A:Нее,спокойно трябва ми малко почивка от това нещо тук.-Соча лаптопа си.-
Той погледна и се усмихна.
С:Хмм..знам този случай,при него мъж използваше 20 годишно момиче с раздвоение на личността за да убие 13 души и очакваше да му се размине.Въпреки привидно „отлично планираното престъпление" той изпусна една малка подробност,която доведе до залавянето му.Знаеш коя беше тя?
Поклатих глава.
С:Чувалите,в които прибираше жертвите са купени с неговата карта.
А:Вие ли сте го разкрили?
С:Не,беше друг екип,обаче прочетох доклада по случая.
А:Значи няма да имаш нищо против да ми помогнеш с доклада-засмях се-
С:Естествено.
Двамата започнахме да пишем и обсъждаме,когато бяхме готови вече беше тъмно.