Разкази

Надежда - Част 2

Отворих очи. Не бях на Земята. До мен стояха две фигури - майка ми и баща ми. Познах ги веднага, понеже всеки ден докато бях на Земята гледах техни снимки.

--- Мамо, тате, това вие ли сте? - попитах през сълзи.

--- Ние сме миличка!

Прегърнахме за много дълго време. Когато най-накрая се пуснахме, те започнаха да ми обясняват как са кoпнеели да ме срещнат и са чакали години наред. 

--- Мила, ти си най-важното за нас! Има, само че едно предложение, което не бива да отказваш. Ти си една от малкото, на които е предложено нов живот. Не го губи, защото те очакват още много неща да преживееш!

---- Но аз тъкмо се върнах при вас! Не искам да ви загубя пак! 

--- Знаем миличка, но един ден така или иначе ще се върнеш при нас! Не пропилявай живота си и знай, че ние сме с теб в добро и лошо и винаги ще те подкрепяме! 

--- Но ... 

--- Моля те, приеми и изживей живота си. Ще се срещнем отново след години, но след това ще сме вечно заедно! Обичаме те!

--- И аз ви обичам мамо и тате!

Вече всички плачехме. Тогава изведнъж пред очите ми всичко започна да побелява. Озовах се на двора в училище. Както родителите ми бяха казали, бях се върнала към живот. Този път нямаше да го пилея. Щях да послушам съвета им и да го изживея. В трудните моменти щях да се сещам за тях и надеждата, че един ден отново ще се срещнем ще ме крепи за в бъдеще!