Когато се спокоих се върнах в хола. Родителите ми не бяха учудени от реакцията ми. Мама се приближи до мен и ме прегърна. И двамата плачехме. След като се пуснахме се приближих до баба :
--- Спокойно милаичка! Дори да ме няма на този свят ще знам, че ще имам внучка, която ме е обичала и всички неща, които съм направила през живота си за нея не са били напразни!
--- Обичам те бабо!
Приближих се до нея и се прегърнахме.
------------------------------------------------------------------------------------------------През следващат седмица почти нямахме вести от нея. Всички много се притеснявахме и времето минаваше много бавно. Когато отново отидохме при нея, всички очаквахме най-лошото. Влязохме през вратата и усетихме аромат на току що сготвено. Баба се появи от кухнята по-жизнена от всякога. Всички бяхме на седмото небе.
--- Но как?
--- И доктора бе не по-малко учуден от вас. Оздравяването ми е мистерия, но се предполага, че съм желала много силно и не съм се предала в нито един момент.
Всички се прегърнахме и отидохме да обядваме в трапезарията.
--- Миличка искаш ли да ти сипя нещо?
--- Да бабо, винаги!
Тя ми се усмихна. От този момент нататък никога не съм я оставяла на заден план, когато сме се срещали и тя винаги е била един от любимите ми хора!
Благодаря, че четете! Надявам се че ви е харесало!😀😀😀
YOU ARE READING
Разкази
شِعرМалки интересни истории! Това са първите ми опити и се надявам да ви харесат!
