THE PRESIDENT'S BABYBOY (DISCONTINUED)

[1] memories

Глава 01: Memories (Спомени)

Гледната точка на Kim SeokJin

❝ Hyung, какво си се замислил така? ❞ попита по-малкият ми брат Taehyung, докато приготвях вечерята.

❝ Нищо. Просто съм изпомрен. ❞ отвърнах с лека усмивка, след което продължих да правя едно от любимите ястия на Tae.

❝ Изморяваш се заради мен. Съжелявам, че съм ти в тежест hyung. ❞ каза Taehyung натъжен навеждайки глава.

Нацупената му физиономия винаги ми е била слабост. На колкото и години да стане, Tae винаги ще си остане малкото ми братче в моите очи.

❝ Не говори глупости, много добре знаеш че обичам да се грижа за теб. Тъкмо ако някой ден се разболея поне ще има доктор, който да е до мен
за да ме излекува. ❞ казах потупвайки го по главата.

Taehyung се засмя, след което мина зад мен и ме прегърна.

❝ Добре добре, ясно е че искаш нещо. Иначе нямаше да ми се лигавиш толкова. ❞ дочух кикотене зад мен и до няколко секунди Taehyung ме пусна привличайки вниманието ми.

Tae нацупи устни и разшири колкото се може очи опитвайки се да пусне крокодилски сълзи.

❝ Не преигравай чак толкова. ❞ казах извъртайки очи.

❝ Добре. Познаваш ме. ❞ каза той и драматично седна на кухнениският плот.

❝ Hyung знам че не ти е приятно но- ❞

❝ Не. Jungkook
не може да спи тук. ❞ прекъснах го без дори да го поглеждам.

❝ НО HYUNG! ❞ извика той и точно преди да каже още нещо по погледнах от типа "искаш ли да те ударя" и той веднага престана.

❝ Защо си толкова против? ❞ попита той с тъжна нотка в гласа.

❝ Защото предния път когато покани Jungkook тук цяла нощ не можех да заспя от вас! ❞ казах издразнено, когато ми се налага да си спомня.

Taehyung се изчерви, след което бързо прочисти гърлото си и сложи ръка на сърцето си. После каза:

❝ Обещавам, че повече няма да се повтори. ❞

Аз го погледнах от типа "мен или себе си се опитваш да обедиш?".
Той млъкна и си пролича че се е предал.

❝ Добре хубаво, печелиш hyung. ❞

❝ Впрочем hyung какъв
ден е днес? ❞

❝ 24 ноември. ❞ отвърнах.

❝ Момент това не означава ли, че на този ден с Hoseok hyung имате годишнина? ❞

❝ Имахме. Вече не сме заедно. Забрави ли? ❞

❝ Аз - съжелявам hyung. ❞ каза Taehyung с извинителна усмивка.

❝ Няма нищо, всичко е в миналото. Всичко си остана един спомен. ❞

Авторска бележка: Благодаря Ви за това че прочетохте тази първа уводна глава, надявам се да Ви е харесала! Споделите в коментарите мнението си :)