Kim Namjoon е президента на Южна Корея, щастливо женен за съпругата си Kim SeoYoung.
Или поне така изгрежда пред обществото.
Kim SeokJin е обикновен готвач/сервитьор, който намира смисъла на живота в това да препечелва за образованието на по-малкия...
❝ Днес е доста хаотично, а? ❞ попита ме моят колега Jackson, с който се ползвам от доста време. Винаги е бил до мен в трудни моменти и си спомням, че се запознахме когато бяхме още в гимназията.
❝ Напълно си прав. Обаче не мога да рабера шефа ни и защо постоянно на мен ми се падат най-дългите и уморителни смени. ❞ измърморих, докато прилежно оправях масите и постилах покривките на някой току що освободени маси.
❝ А аз не мога да разбра защо шефа изобщо е тук когато не прави нищо и как винаги в заведението е толкова пълно. Понякога си мисля, че хората идват тук не толкова за да ядат нещо, до колкото да го зяпат. ❞
Замислих се над думите на Jackson и осъзнах, че той в действителност е прав. Повечето маси бяха пълни с момичета и момчета, които точеха лиги по Min Yoongi.
❝ Разбирам че е красив, но все пак ми се струва че обсебването на клиентите е леко прекалено. Буквлно ако мен някой ме зяпаше така постоянно бих се оплашил. ❞ казвайки това тръпки ме побиха.
❝ Да, но като гледам него не го бърка особено все пак очите му са залепени само в теб. Човек ще си помисли че е лудо влюбен в теб. ❞ засмя се Jackson.
❝ Много серияли гледаш. Не ти се отразява добре. ❞ отвърнах му аз и разроших леко черната коса на приятеля ми.
❝ Не се лигавете, а си вършете работата! ❞ извика Min от разстояние и аз веднага се отдръпнах от Jackson.
❝ Тъпак. ❞ каза тихо чернокоското и продължи към задълженията си.
❝ Извинете ще може ли да ни обслужите? ❞ извика познат глас, който ме накара да се обърна.
Jung скапан Hoseok.
Онзи нещастник, който реши да ме зареже с SMS с най-тъпото оправдание, че трябвал да се подсигури финансово. Онзи същия идиот, който ми беше обещал да се оженим в момента е пред мен и ме гледа сякъш съм го гръмнал.
Ох как ми се иска да го убия.
Отидох до масата на която седеше Jung заедно с някакъв друг мъж. Сигурно неговото ново гадже.
❝ Добър ден, какво ще желаете? ❞ попитах с възможно най-престорената си усмивка,защото можех да усетя очите на шефа си върху мен. Не искам отново да го изложа, за това ще се държа цивилизовано.
❝ Едно експресо със сметана без захър. ❞ каза красивия брюнет, усмихвайки ми се.
Със сигурност знае, че съм бивше гадже на Hoseok. За това ми се усмихна токова нагло.
За какъв се смята този?
❝ Нещо друго? ❞
❝ Jin, радвам се да те видя след толкова време— ❞ Jung започна, но аз го прекъснах повтаряйки:
❝ Нещо друго, господине? ❞ сърдития ми тон опреледено си пролича, защото и двамата ме изгледаха въпросително.
❝ Тогава поръчката ви ще бъде готова след малко. ❞ казах и бях готов да се обърна и да си тръгна, но ръката на Hoseok ме спря карайки ме да го погледа от типа "ти току що обърка ли се нещо?"
❝ Против правилата на заведението е да се докосва персонала господине. Така че го пуснете. ❞ шефа ми Min Yoongi каза, след което ме отдръпна от бившия ми.
❝ Върнете се към работата си Jin.❞ Min каза и ме изпрати към кухнята.
Единственото, което чух преди да затворя вратата след себе си беше гласа на Min Yoongi, кой каза:
❝ Ако видя още веднъж да си позволяваш да докосваш гаджето ми ще те пребия. ❞
И сърцето ми отново затуптя като лудо.
Авторска бележка: Тази история ще има повече обрати, от колкото съм очаквала..
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
