THE PRESIDENT'S BABYBOY (DISCONTINUED)

[0] prologue

Глава 00: Преди началото

Гледната точка на Kim SeokJin

❝ Kim,обслужи ли трета маса? ❞ досадния глас на шефа ми Min Yoongi прозвуча из цялото заведение.

На ме разбирайте погрешно, не мразя шефа си. Той просто е страшно дразнещ и единственото нещо, което знае да прави е да спи и да ме командосва. Буквално е фрашкан с пари, което малко или много ме кара да му завиждам.

Не всеки има възможността да е роден със сребърна лъжица в устата и опреледено аз не съм един от тях.

❝ Да сър, обслужих трета маса. Клиентите си тръгнаха преди няколко минути. ❞ отговорих, докато разнасях напред-назад купища чиний.

Не мога да го разбера този шеф, от 20 човека персонал, защо винаги аз съм на смяна когато има най-много хора?!

Min ми се усмихна и ми направи със знак на ръката си да продължавам да си върша работата.

Тъпак. Пълен идиот.

Усмихнах му се фалшиво и продължих със задачките си, тъй като по това време на денонощието е страшна лудница.

Пот изби по челото ми и в опит да я изтрия в ръкава на дрехата си, не обърнах внимание къде гледам и се блъснах в случайно минаващ клиент. Изсипвайки всичко върху него.

❝ Много съжелявам госпожо! ❞ казах и се поклоних.

❝ И би трябвало, това са Gucci. Изтрий ги. ❞
Наведох се и извадих салфетка от джоба си, след което започнах да почиствам "скъпите и луксозни" обувки на госпожа "много съм богата и надута".

❝ Побързай, не всеки има свободно време, което да си пропилява. ❞

Тези нейни думи превключиха нещо в мен и без да се замисля се изплюх върху скъпите и луксозни обувки на дамата от "висшето общество".

❝ Ти какво си мислиш че правиш?❞ изпищя жената гневно и точно преди да повдигне ръката си и да ме зашливи шефа ми се появи.

❝ Моля за извинение госпожо, сервитьора не искаше да направи това. ❞ каза Yoongi и извади от портфейла си няколко банкноти и ги подаде на жената, след което продължи:

❝ Компенсация за грешката на персонала, моля приемете ги. ❞

❝ Благодаря ви, любезни господине, поне някой в този ресторант има етикет подхождащ за хора като мен. ❞ отвърна тя с усмивка.

Жената ме изгледа злобно, след което си тръгна.

Аз си поех дълбоко дъх, защото знаех, че ме очаква една дълга и широка лекция върху държанието си от шефа-

❝ Добре ли си, Jin? ❞ попита от скоро зеленокосия ми шеф, карайки ме да го изгледам доста изненадано.

Той се огледа и забеляза как всички в заведението ни зяпаха, той извика гневно всички от персонала да се върнат на работа и ме издърпа към личната му стая-кабинет.

❝ Съжелявам сър, но тази жена
се държеше- ❞ тръгнах да обяснявам, но спрях когато усетих ръката му върху рамото си.

❝ Знам. Не е нужно да ми обясняваш. ❞
Той отдръпна ръката си от рамото ми седна на "бюрото" си.

❝ Наясно съм че това което направих нарушава репотацията ви и съм готов да напусна. ❞ казах, след което свалих престилката си.

❝ Ами Taehyung? Как ще се грижиш за него? Образованието му изобщо не е евтино.❞

❝ Ще си намеря нова работа, сър. ❞

Yoongi ме погледна и въздъхна.

❝ Не желая да напускаш Jin. Нито ще те уволня. ❞

❝ Но шефе ще загубите много клиенти - ❞

❝ Никой не е по-важен от моите хора Jin. Каквото и да става ти си незаменим. ❞

Точно тези думи и този поглед накараха сърцето му да затупти доста бързо.

Мамка му.

Авторска бележка: И така това е пролога на историята, страшно се вълнувам за нея и се надявам много да ви хареса! Напишете в коментарите какво ще се случи с историята за напред и този, който успее да познае ще бъде тагнат в някоя от следващите глави. От мен чао и ви желая приятен/приятна ден/вечер! 💜