Чудеса се случват и преди Коледа

27 3 2
                                    

Гл.т.Рой
Станах към 5:30 и отидох да извърша сутрешната си рутина.Чух силен шум от стаята на Вили.Все едно беше от тон колона.Най-нагло,с гръм и трясък нахлух в стаята й.Гледам я нашата седнала на пода,с телефона в ръка,седи пред голямата тон колона.
-Добро утро,мило~!-обърна се към мен смеейки се.-Аз ли те събудих?Всичко ще ти обясня!-гушна се в мен и не искаше да ме пусне.
-Споко,не си ме събудила.-гушнах я и аз.
Оставих я да се оправи и отидох в стаята си.Облякох си една широка тениска,дънки и риза,а след като се напарфюмирах слезнах долу за една чаша свежа кръв.Аз бях облечен така:

След 5 минути и Вили слезна при мен

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

След 5 минути и Вили слезна при мен.Тя изглеждаше така:

-Другите спят ли?-попитах зяпайки я

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

-Другите спят ли?-попитах зяпайки я.
-Вече не.Влязох във всички стаи и ги събудих,защото няма време.7:10 e.Нали знаеш,че трябва да сме в колежа в и половина?Ще се побъркам.-паникьоса се красотата пред мен.
След няма 2-3 минути слязоха всички.Тръгнахме в и 20,като за по-бързо взехме моторите.Още рано-рано сутринта събудихме целия град.Дадохме мръсна газ.Точно и 30 бяхме пред сградата и се затичахме към вратата.Влязохме и отидохме да си оставим нещата в шкафчетата.Започнаха и часовете ни.По средата на третия час влезе директора на училището.
-Извинете,че ви губя ценно време,но ми трябват Полина,Денислава и Виолета.Веднага!-каза той с дебелият си глас.
-Коя от двете,г-не?-попита госпожата.
-Майкълс.
С Вили се спогледахме,но тя нямаше друг избор.Трите станаха от местата си и се запътиха към вратата.Излязоха,а ние продължихме часа.
Гл.т.Дени
Директорът ни извика трите с Вили и Поля и ние отидохме в кабинета му.
-Момичета,това,за което ви извиках е доста сериозно.Вероятно знаете,че братът на Виолета,Чонгкук си има собствена група и пеят в нея.Та днес тук са дошли хора,които ще определят вашите певчески качества.
-Но защо,г-не?-попита Поля
-Госпожата ви от вокалната група ми каза,че сте пяли изключително добре и ние решихме да ви предложим следните компании:
Big Hit Entertainment
JYP Entertainment
SM Entertainment
-Вие трябва да изберете една компания.
Обсъдихме го набързо и решихме,че ще е Big Hit Entertainment.
-Избираме първата компания.
-Вig Hit?Сигурни ли сте?
-Убедени сме!-казахме в един глас и трите.
-Добър избор.Това,което трябваше да ви кажа е,че ще участвате като трио заедно в избраната от вас компания.Само трябва да подпишете тези документи.
Подписахме се една след друга и в кабинета влезе и шефа на Big Hit.
-Здравейте,момичета!Днес ще видя вашите певчески способности.Всяка да си избере една песен и да я изпее без ауттон.
Аз избрах песента Shoot out

Вили избра песента Stack it up

А Поля избра Boy with luv

Всяка изпя избраната песен и шефа остана с отворена уста.
-От утре започвате работа!Такива прекрасни гласове не бях чувал до сега!Аз ще се погрижа за колежа.
Бяхме на седмото небе от щастие.Даже и осмо направихме.
Излязохме от кабинета и се върнахме обратно в залата,където Рой чакаше любимата си.
-Айде,айде не разигравайте Ромео и Жулиета!-смееше се Поля.
Той целуна Вили нежно по устните.Поля и аз ги гледахме все едно са паднали от Марс.
-От кога почнахме с целувките бе,играчо?-гледаше подсмихвайки се мазно Джордж.
-Доста си назад с материала!Ама много.-каза Ройчо подхилвайки се.Вили му разказа всичко и така докато часът свърши.Той беше толкова щастлив,че хвана Виолетка за кръста и я вдигна.Тя уви краката си около кръста на Рой и го прегърна силно.Така ходеха из целия колеж.Хората ги гледаха странно,но на тях им беше все тая.
Гл.т.Вили
Рой ме пусна и вече си проходих нормално.Докато вървяхме Денито се блъсна в някакво момче и изпусна телефона си.Той се наведе,както и тя и случайно докоснаха ръцете си.
-Как се казваш,сладкиш?-каза момчето
-Денислава,накратко Дени,ти?
-Хан,приятно ми е?
-На мен също!-усещаше се флирта.
Усетих ръка,която рошеше косата ми.За щастие тази ръка беше изключително позната.
-Престани да ме рошиш.Не съм ли достатъчно рошава?-казах безчувствено аз
-За мен не си,фъстък!-това не беше Рой.Обърнах се и видях най-добрите ми приятели от детската градина.
-Ники,Свет,Васко!-веднага ги прегърна всичките.
-Не сме се виждали от вблизост 1-2 месеца.Това за мен е адски много.-каза Киро
-За мен също!-отговорих аз

One Vampire Love StoryМесто, где живут истории. Откройте их для себя