Новият дом

15 2 0
                                    

Гл.т.Вили
Джаксън настояваше да отидем на оглед на имението и нямаше как да не му откажем.Качихме се на моторите и нададохме газ към имението.Най-сладката гледка по пътя.Гледахме как Лин се е качил на мотора на Денито и я беше прегърнал през кръста.Лицето и се виждаше и през каската.Вътрешно умираше от срам.
-Пристигнахме!-Лин каза и се видяхме пред голямо триетажно имение с огромен двор.
-ТОВА ЛИ Е ИМЕНИЕТО?-направо крещеше от щастие Поля.
-Харесва ли ви?-усмихна се той
-ТА НИЕ ГО ОБОЖАВАМЕ!-извика Дени
Имението изглеждаше така:

-Харесва ли ви?-усмихна се той -ТА НИЕ ГО ОБОЖАВАМЕ!-извика ДениИмението изглеждаше така:

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Отвътре също беше много красиво

Отвътре също беше много красиво

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

Басейна беше топ

-Влюбихме се в него!-гледаше като невидял Минги-Няма да плащате нищо

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.

-Влюбихме се в него!-гледаше като невидял Минги
-Няма да плащате нищо.-каза Лин
-Ти бъзикаш ли се?-попитах го вдигайки вежди
-Приличам ли ти на човек,който се бъзика с всеки срещнат?-изгледа ме тъпо
-Ще черпиш!-викна Поля
Гл.т.Рой
Отне ни около 5 часа да пренесем всички неща от къщата,която напуснахме.Понеже нещата бяха доста ги товарихме на камион.След като всички кашони с всички неща,които бяхме взели бяха дошли,веднага започнахме да подреждаме.Всичко беше готово около 1:30 рано сутринта.Бяхме капнали от умора.Всеки си отиде по стаите.Вили,Чонгкук и Минги бяха в една стая.Поля и Денито бяха двете,а аз бях с Джаксън.По едно време беше толкова тихо,все едно няма никой в имението.Отидох в стаята на Вили и гледката беше поразителна.С Джаксън се смеехме без глас.Вили,братята й,Поля и Денито,ATEEZ,GOT7 и BTS се бяха събрали на леглото сгушени и заспали.Телевизорът работеше и беше на Cartoon Network.Предаването беше ,,Невероятният свят на Гъмбол".Типични бебета.Събудихме мъжките групи без момичетата,Минги и Чонгкук.Те си отидоха по стаите.Пренесохме момичетата на ръце към техните стаи.Вили,Минги и Чонгкук спяха непробудно.Целунах я по челото и се върнах в моята стая.Сутринта се събудих около 8:20/8:30 и слязох в кухнята,за да направя закуска за ленивците горе.Като слязох на дивана беше седнал Техьонг.
-Добро утро!-обърна се той към мен
-Добро да е!Кога стана бе,пич?-отвърнах му
-Не съм спал!-избухнахме в смях.
След около час слязоха и тройката.След тях се дотътриха Джаксън,Денито,Поля и трите групи.
-Аре бе,ленивци!Проспахте си живота!-бъзикаше ги Те
-Когато ти спа до 3 часа следобед никой нищо не ти каза,нали?-изгледа го лошо Намджун.
Закусихме и директно се нагласихме при басейна.Говорехме
си относно пътуването,което предстоеше утре.Бяхме доста развълнувани.В Лос Анджелис щеше да има концерт на АТЕЕZ,който включваше hi-touch(разговор с артистите).Поръчахме си light-стикове от един сайт и те дойдоха след 3 часа.Ние още бяхме на басейн.Около 14:30 влязохме в имението и си направихме кафе.В него сложихме лед и да си призная,беше поразително.Изпихме ги доста бързо и започнахме да стягаме багажите.
-Няма мокри и сухи кърпички.Мингиа~!-прозвънтя гласът на Вили
-Отивам!-Минги взе ключовете си и излезе.
-Къде го прати?-попита Джаксън хилейки се
-Как къде,до магазина!-ухили се Виолета.
Когато Минги се върна,тя пак го пращаше по магазините за разни други работи.
-Как не му отмаляха краката?-чудех му се на акъла аз
-Ще свикнеш!-Чонгкук ме потупа по гърба.
Гл.т.Минги
Сестра ми ме пращаше по магазините.Защо не отиде тя,а трябваше мен да праща?Охо,ще и разкажа играта.Прибрах се и й казах:
-Следващият,който ще ходи до магазина си ти!-посочих я с пръст
-Ок!-просто стана и отиде да се обува
-Вземи си телефона!-извиках и отгоре.
-Брат ми,не съм като теб!-извика тя,а Джаксън се превиваше от смях
-Смешно ли ти е,бе?-гледах го на кръв
‐МНОГО!-направо щеше да пукне от смях.
Смехът му не пропусна да зарази и другите.Хилеха се като ненормални.
След доза смях тя си взе ключа и отиде до магазина.Докато я нямаше
ние обсъждахме доста неща.Тя се върна след около 10 минути.Дооправихме си багажерите и когато сестра ми си погледна часовника щеше да припадне.Беше 18:00.
-Колко сме го оправяли тоз багаж,бе?-хвана се за главата Хонгджонг(съжалявам,ако го пиша грешно).
Отгоре се чу силна музика.Огледахме се,преброихме се и осъзнахме,че само Йонгдже от GOT7 липсваше.Качихме се в стаята им и какво да видим?Нашият си надул Shoot me на Day6-
(впрочем ако не сте слушали тази песен,да ви кажа,уникална е.Лично аз съм голяма фенка на Day6)

Скача си на леглото и с две думи-откача си.Напикахме се от смях,а той като ни видя почервеня от срам.

One Vampire Love StoryМесто, где живут истории. Откройте их для себя