Морската дъщеря

Раян

Локи ги поведе до един храст и с жест да са тихи им каза да се доближат. Видяха хубавото момиче  да стои пред огромна черна хрътка, а тя не изглеждаше уплашена. Напротив! Беше се усмихнала и я галеше. На гърба си носеше доста голяма черна раница. Раян се досети, че най-вероятно не я бе разопаковала от доста време.
-Това ли е чудовището, Локи?-попита Чарли.
- Да, така мисля.
-Но тя въобще не ми изглежда уплашена-добави Раян.
-Хей, знаете че ви чувам, нали?-попита момичето хладнокръвно.-Вече ви казах и на сатирите и на онзи гигант... Няма да дойда!
-За какво говориш?-попита Раян, но преди да се усети тя отново беше започнала да бяга.
-Така няма да стане. Ако се опитам да полетя и да я настигна ще е по-добре отколкото вечно да бягаме- предложи Раян. Беше наследил дарбата да лети от баща си-син на Зевс (или римския му аспект Юпитер).
-Звучи ми като план-одобри Чарли и той тръгна.
Почти нищо не се виждаше и Раян се страхуваше да не сгафи. Летя известно време, чу шум някъде зад себе си, осъзна че това са Чарли и Локи, но чу шум и отпред. Насочи се на там и я видя как се опитва да избяга. Да ама не. Раян се приземи върху нея. Започнаха да се боричкат и... Леле колко е силна, помисли си Раян, не случайно е толкова труд...
-Вече казах не!-извика с цяло гърло, притиснала момчето до земята по корем.
-На какво и за какво!
-Не, няма да отида на онова място...
Раян успя да обърне позициите.
-В лагера на нечистокръвните?
-Какъв лагер те гони?! Говоря за онова подземие...
-Какво подземие?
Вече се бяха изправили и момичето се опитваше да се откъсне от хватката на момчето, хванало я за над лакътя.
-Нищо няма да ти направя. Стой мирна...
-Тогава защо не ме оставиш...
-Раян, Раян...-чуха се гласовете на Локи и Чарли.- Раян, какво правиш?
-Как какво? Намерих я!
-Намерил си спрей със...зелена боя!?
-Какво? Не...
Но наистина, когато се обърна, видя че държи точно такъв спрей.