Морската дъщеря

Райли

Не трябваше да им се доверява. Увериха я в това, че в лагера ще намери приятели и я предадоха. Как можаха?
Райли се прибра в хижата на Посейдон. Добре, че нямаше никой. Изкара раницата от под леглото и тръгна. Беше интересно, че въпреки многото лагерници никой не я забеляза. Това всъщност беше добре. Много добре, даже. Сега въпросът беше как да стигне до Сан Франциско.
Отговорът й дойде на свои крака, или гуми. Беше стигнала до място, осеяно с летни вили за обикновените простосмъртни. Разбира се, март месец почти нямаше хора. Даже беше изненада да има някой, но имаше. Колата му беше тук. Без надзор. Райли провери и ключовете бяха вътре. И това ако не е късмет... Нямаше да й е за първи път да краде кола, нито пък да шофира.
Влезе в колата и потегли. Имаше само един проблем. Не знаеше на къде да кара, а в колата нямаше  джипиес. Само голяма карта на Северна Америка. Сериозно ли? Кой днес използва хартиени карти? Както и да е разгъна я. Не, че щеше да използва, но все пак... Поне имаше часовник. Видя, че часът е три. Бяха минали два часа от разговора й с Чарли и Раян. Ако можеше да се нарече разговор.
Не знаеше как и накъде кара, нито колко време би минало, но съвсем скоро видя табелата ,,Добре дошли в Сан Франциско". Отново погледна часовника и видя, че е шест часът същия ден. Това беше невъзможно, но хей... Тя е полу-бог, има лагер за нечистокръвни и всякакви чудовища... Честно, това че за три часа стигна от Лонг Айлънд до Сан Франциско е нищо. Караше, като си повтаряше ,,Всичко ще е наред". Озова се на някакъв мост, а след малко и паркира. Не разбра кога стана всичко. Слезе от колата и видя руини на някакъв храм. В най-далечната част видя титан, като от гръцката митология разбира се, да държи небето. Райли се досети, че това е Атлас. Много добре. Остана само да изчакаме небесния син.
-Небесен син?-прошепна.- Раян!? Пророчеството...
Не можа да довърши. Нещо я удари и застина във времето. Явно единственото й спасение бе да чака...