Морската дъщеря

Райли

Вярно, че да избяга не беше най-добрата идея, но не й се искаше да води още една битка... Но пък той беше някак...различен. Не знаеше за никакви подземия. Говореше за някакъв лагер на нечистокръвните? Какво беше това? Не те засяга, помисли малко... Това не е в плана! Райли отново чу този глас. Този глас, който й нашепва да прави каквото уж трябвало и щял да я остави на мира, а тя да стане най-великата героиня, позната на човечеството. Що за глупост? Този глас вече беше съсипал стария й живот. Дали да не се върне при русокосото и не му каже, че е съгласна? Не! По-скоро да направи така все едно те са я намерили? Да, така вече е по-добре. Не, ела, ела при мен и ще те даря със слава, която никой герой не е познавал. Нито Херкулес, нито Персей, нито Пърси... Пърси, пак това име... Но то не идва ли от Персей, просто на галено? Както и да е... Райли беше спряла. Чуваха се стъпки, но тя не им обърна внимание. Беше се сетила за стария си живот, за първия път, когато чу този глас...
Току-що се беше прибрала заедно с майка си, Сабрина, от тренировка по гимнастика. Бяха седнали на масата в кухнята, ядяха бананов хляб и си приказваха за следващото състезание. Щеше да се проведе в града им-Чикаго. Райли много искаше да участва, но трябваше да я изберат. Стана от масата и започна да репетира отново. Майка й се смееше с глас като на камбанки. Двете бяха много щастливи. Изведнъж Райли се сети, че няма топка и се качи в стаята си да вземе... И тогава...Искаш да участваш, нали? Е, аз мога да ти помогна. Просто прави каквото ти се казва...
Тя беше едва на 11 тогава, преди 4 години, но знаеше, че да чува гласове не е хубаво. Не каза на никой... А може би трябваше... Гласът продължи, но тя не му обърна внимание. След няколко дни се ядоса и някак си беше подпалил къщата им. Тя се спаси, но майка й не. Обвиниха нея за това.
Оттогава я прехвърлят от едно училище за проблемни деца в друго. Идваха на няколко пъти чудовища да я търсят, но тя винаги бягаше. Така всъщност се запозна и със своя най-добър приятел. Онази Адска хрътка. Беше я кръстила Лю. Не знаеше дали е момче или момиче, затова пък й подхождаше...
-Ето я...- извика някой и Райли се озова на земята...