Дио и Хисока имаха своя интимен и еротичен момент на диванчето. Двамата бяха награбили дупето на другия, докато обменяха мазни слюнки. Как са стигнали до това ли? Не ме питайте, не са гей, не знам. Те си знаят.
Хисока облиза устните на Дио, след което започна да му събува клина, който очертаваше патката му, но Дио се разрева.
-Дио, какво има? Пак ли си забравил да го обръснеш? Знаеш маняк...казвал съм ти, че не ми пука колко си космат, брат...-Хисока целуна хоумито си по челото
-Не, братле..не е това. Спомних си нещо...отвратително....-Дио говореше през сълзи, сгушвайки се в Хисока.-Точно така...дори аз, Дио Велики Първи, имам своите емоционални падения...все пак и аз съм човек.
-Ама брат, ти си вампир...
-МЛЪЪЪЪЪЪКНУУУУРИИИИИИИИИ-разпищя се Дио докато ревеше, но се задави.
-Спокойно, спокойно...-Хисока започна да го бие по гърба.-Кажи ми сега какво има!
-Разказвал ли съм ти някога защо имам тази омраза към кучета и защо убивам всяко едно, което видя? Маняк май ще е по-добре да не ти казвам...
*Хисока мълчи*
-Ох, добре...ще...ще ти кажа..-Дио пое дълбоко въздух, след което си почеса задника.-Бях на 7 години, все още бях човек и онези нищожни Джоустъри не знаех че съществуват и не ме занимаваха с глупостите им. Имах псе, казваше се Пухчо, беше кльощав. Харесвах го, въпреки че беше боклук. Харесвах го, до онзи ден...онзи отвратителен ден...-прикри лицето си с ръце, защото съвсем се разциври
-Маняк, споко е...-Хисока погали цицките му.
-...Имах тефтерче на Барби...беше много сладък, един лъскав...абе направо много хубав. Записвах имената на любимите ми актьори там и идеите ми за завладяването на света...Помня дори датата. Беше 5 април, 1874 година..в 14;26 часа се прибрах от училище и си влязох в стаята развълнуван, защото нямах търпение да напиша в тефтера си, че съм станал фен на Шакира...Този...ТОЗИ БЪЛХАРНИК!! Това тъпо същество беше разкъсал тефтерчето ми на Барби и таман се изсираше върху него. КАКВО СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ? ТОВА ЗАГУБЕНО ПСЕ ДА ОПРОПАСТЯВА РЕЛИКВАТА НА ВЕЛИКИЯТ МЕН, ДИО БРАНДО??!!-отново се разкрещя-ХВАНАХ ТОВА МАЛКО ИЗЧАДИЕ ПРИЛИЧАЩО НА ИЗСЪХНАЛА ПОДМЕТКА И МУ ПРЕКЪРШИХ ВРАТА! БОГ ГО НАКАЗА! Все пак аз съм всемогъщия Бог на тази нация!! ХА ХА ХА!-хилеше се истерично, все едно преди 1 минута не се беше усополивил от рев.
Хисока не казваше нищо, просто го гледаше влюбено и гордо, мислеше си "Толкова е сладък, когато сополът му се люлее, докато се смее. Мъжът на мечтите ми."
-Какво ще кажеш, Хисока? Не съм ли най-злия човек на света?
-Ти си вампир, не човек..
-МЛЪКНУРИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ!!!
-Стига си ми викал де, Дио...-Хисока изведнъж се натъжи.-Ще ти залепя устата с бънджи гъм! Знаеш ли? Бънджи гъм има свойствата и на дъвка и на гума?
-Знам, копеле долно, каза това и в предишната глава.
-О...така ли съм казал?
-Но съм съгласен да ми залепиш устата с твоя бънджи котлон--
-Бънджи гъм е.
-МЛЪКНУРИИИИИИИ, не разваляй палавия ми момент! Така де.-Дио се подсмихна, погалвайки питона на Хисока.-Няма да имам нищо против ако ми залепиш устата за този приятел тук. ;) Но хомо доу.
-Д-Дио?- на червенокоското му потекоха сълзи от гордост, за пръв път Дио пое инициативата за секс.-И разбира се, но хомо! Не съм гей или нещо такова!
Ебане.
